— Мъжът изсъска: „Ах, ти, невярна мръснице!“ Добави още няколко ужасни думи, пресегна се през леглото, хвана ме за косата, издърпа главата ми назад и замахна със сърпа към гърлото ми. Чух някакъв тъп удар до главата си, после съм изгубила съзнание… Когато се свестих, лежах в някаква количка, която подскачаше по неравен път. До мен беше голият труп на Фан. Тогава разбрах, че острието на сърпа е ударило ръба на леглото и само с върха си е порязало шията ми. Явно убиецът смяташе и мен за заклана, затова се престорих на умряла. Изведнъж количката спря, някой я наклони и аз се свлякох на земята заедно с трупа. Убиецът хвърли върху нас няколко сухи клона, след това чух количката да се отдалечава. Не можах да видя кой е разбойникът, защото не смеех да отворя очи. Когато влизаше в стаята, ми се стори, че има изпито мургаво лице, но може и само да е изглеждало така на газената лампа, поставена в ъгъла… Повдигнах се и се огледах. На лунната светлина видях, че се намирам в черничевата горичка близо до чифлика на Фан. В същото време по черния път откъм града се зададе някакъв монах. Бях само с една препаска през слабините и исках да се скрия зад някое дърво, но той вече ме видя и се затича към мен. Подпря се на тояжката си, погледна трупа на Фан и каза: „Убила си любовника си, а? Сега най-добре ела с мен в изоставения храм да ми правиш компания за известно време. Ако се съгласиш, обещавам ти, че няма да издам тайната ти.“ Посегна към мен и аз изпищях от страх. И тогава сякаш от небето се появи друг мъж. Той изкрещя на монаха: „Кой ти е разрешил да използваш храма, за да изнасилваш жени? Казвай!“ Измъкна от ръкава си дълъг нож. Монахът изруга и вдигна пръчката си. Но изведнъж се задави, хвана се за сърцето и падна на земята. Другият бързо се наведе над него. После се изправи и измърмори нещо за лошия си късмет.
— Мислите ли — прекъсна я съдията, — че новодошлият е познавал този монах?
— Не бих могла да кажа, ваше превъзходителство — отговори госпожа Гу. — Всичко стана толкова бързо, а и монахът не се обърна към него по име. По-късно научих, че новодошлият се казва Бо Кай. Той ме попита какво се е случило. Не обърна почти никакво внимание на голото ми тяло и приказваше като образован мъж. И тъй като въпреки вехтите си дрехи имаше властна осанка, реших, че мога да му се доверя, и му разказах всичко. Той предложи да ме отведе при баща ми или при съпруга ми. Те да решат как да постъпят. Казах му откровено, че не мога да погледна в очите нито единия, нито другия. Бях обезумяла и се нуждаех от време, за да размисля. Попитах го дали не може да ме скрие някъде за ден-два. През това време той можеше да съобщи за убийството на Фан, без да споменава нищо за мен, защото беше сигурно, че убиецът ме е сбъркал с друга жена. Той заяви, че убийството не го интересува, но ако искам да ме укрие, е готов да ми помогне. Добави, че самият той живее с други хора, а в хотел никога няма да приемат сама жена по това време на нощта. Единственото решение било да ми наеме стая в някой от плаващите бардаци. Там не задавали въпроси, а и той можел да им разкаже някоя измислица. Каза ми, че ще зарови телата по средата на черничевата горичка. Щели да минат няколко дни, докато ги открият, а през това време съм можела да реша дали да съобщя за случката в съдилището, или не. Той смъкна робата на монаха и ми каза да я наметна, след като почистя кръвта от лицето и гърдите си с препаската. После дискретно се отдалечи. Когато се върна, бях готова. Той ме отведе до дърветата край черния път, където бе вързал коня си, яхна го, накара ме да седна зад него и пое към града. При канала нае лодка и ме откара до плаващите бардаци отвъд източната стена.
— Как минахте край пазачите на градската врата? — попита съдията.
— Той похлопа на Южната врата — отвърна госпожа Гу — и се престори на много пиян. Пазачите го познаваха. Извика, че води в града нова талантлива гастрольорка. Пазачите поискаха да махна качулката и като видяха, че съм жена, всички се разсмяха, подметнаха няколко мръснишки закачки за лудориите на Бо Кай и ни пуснаха да минем… На корабчето ми нае кабина. Не можах да чуя какво си шушука със съдържателката, но видях, че й даде четири сребърника. Трябва да призная, че тя се държа добре с мен. Когато й казах, че ме е страх да не съм забременяла, дори ми даде някакви лекарства. Постепенно се оправих и реших да изчакам Бо Кай отново да се появи и да го помоля да ме заведе при баща ми… Тази сутрин жената дойде в кабината ми заедно с прислужника си. Съобщи ми, че Бо Кай е престъпник и че е арестуван. Добави, че е оставил само малък аванс за дрехите и настаняването ми и че аз трябва да започна да приемам клиенти, за да възстановя остатъка. Казах й възмутена, че четири сребърника покриват разноските и дори ги превишават и че искам веднага да се махна оттам. Когато жената заповяда на прислужника да донесе бича, си рекох, че каквото и да стане, е по-добро, отколкото да остана в лапите на тия хора, и й заявих, че съм свидетелка на престъплението на Бо Кай и че зная всичко за другите му злодейства. Жената се уплаши и каза на прислужника, че ще си навлекат сериозни неприятности с властите, ако не докладват за мен. Затова ме доведе тук, пред съдилището на негово превъзходителство. Напълно съзнавам, че трябваше да послушам съвета на оня човек, Бо Кай. Не зная какво престъпление е извършил, мога да заявя само, че с мен се отнесе много човешки. Трябваше веднага да съобщя за всичко това, но не бях на себе си от преживяното и единственото, което исках, беше да остана на спокойствие и да обмисля какво да правя по-нататък. Това е цялата истина.