Докато писарят четеше протокола на показанията й, съдията Ди прецени, че бе разказала историята си по един откровен и естествен начин и че всичко се връзваше с вече известните факти. Сега разбираше значението на дълбоката бразда, която бе забелязал на ръба на леглото в чифлика, освен това се изясняваше защо А Куан така и не бе разбрал, че жената не е Сунян. Когато е замахвал със сърпа си към нея, е бил надвесен откъм страната, където е лежал Фан, а лицето й е било залято с кръвта на убития. Готовността на Бо Кай да й помогне също можеше лесно да се обясни. Тя потвърждаваше подозренията спрямо доктор Цао. Той трябва да е бил съучастник в престъпните намерения на Бо Кай, който несъмнено го е уведомил, че дъщеря му е станала свидетелка на срещата му с един техен съдружник монах и че по тази причина е бил принуден да уреди временното й отстраняване за няколко дни. Това обясняваше също безразличието на доктор Цао към изчезването на дъщеря му: през цялото време той е знаел, че тя е в безопасност.
След като госпожа Гу постави отпечатъка от палеца си върху протокола, съдията Ди каза:
— Вие сте преживели ужасни изпитания, госпожо Гу. Честно казано, не бих се осмелил да твърдя, че някой би действал по-благоразумно при подобни обстоятелства. Няма да задълбавам в юридическата страна на въпроса за вината на жена, която не е съобщила своевременно за убийството на мъж, извършил няколко часа преди това углавното престъпление изнасилване. Моето задължение не е да снабдявам теоретиците с материали за научните им трудове. Работата ми е да раздавам правосъдие и да се грижа щетите, нанесени от дадено престъпление, да бъдат възмездени. По тази причина оповестявам, че съдът няма претенции към вас и вие можете да се върнете при тук присъстващия ви съпруг Гу Мънпин.
Когато Гу пристъпи напред, жена му го стрелна с поглед, но той не й обърна никакво внимание и нервно попита:
— Има ли някакво доказателство, ваше превъзходителство, че жена ми наистина е била изнасилена и че не е приела доброволно ласките на оня престъпник?
Госпожа Гу ахна от изумление, но съдията Ди отговори с равен глас:
— Има.
И като извади от ръкава си носната кърпичка, той добави:
— Тази кърпичка, която вие сам разпознахте като принадлежаща на жена ви, не беше намерена край пътя, както ви казах по-рано, а между съчките в колибата пред фермата на Фан.
Гу прехапа устни. После каза:
— Щом е така, покорният ви слуга приема, че жена му е казала истината. Но съгласно кодекса на честта, спазван в скромния ми род от поколения насам, тя би трябвало да се самоубие веднага след изнасилването. Като не е направила това, тя е опозорила дома ми и аз заявявам още тук, че искам да се разведа с нея.
— Това е ваше законно право — каза съдията. — Разводът ще бъде регистриран според законите. Да излезе доктор Цао!
Доктор Цао коленичи пред съдийската маса, мърморейки нещо под нос.
— Съгласен ли сте, доктор Цао — попита съдията, — да приемете при себе си разведената си дъщеря?
— Моето твърдо убеждение е — с висок глас каза доктор Цао, — че когато нещата опират до основни принципи, човек без колебание трябва да жертва личните си чувства. Още повече че, бидейки общоизвестна личност, аз се чувствам задължен да давам пример на другите, макар и като баща това неизказано да ме наранява. Ваше превъзходителство, не мога да приема в къщата си дъщеря, която е престъпила нашия свещен морален кодекс.
— Така и ще бъде записано — хладно каза съдията. — На госпожица Цао ще бъде даден подслон в трибунала, докато окончателно се реши по-нататъшната й съдба.
Ди направи знак на сержант Хун да отведе госпожица Цао. После се обърна към жената от плаващия бардак и каза: