26. И един измежду тях каза:
— Докога ще хрантутим без полза това дръгливо, а сега още и сакато магаре?
А друг:
— Да, освен това то влезе с лош крак в нашата къща; след него вече не сме печелили никаква прилична плячка, а само рани и убийства на храбреците ни.
След него трети:
— Щом то изнесе въпреки ината си този товар, аз непременно веднага ще го хвърля в пропастта, за да стане желана храна на ястребите.
Докато тези страшно мили хора приказваха помежду си за моята смърт, ние вече бяхме стигнали до дома, защото страхът бе направил копитата ми на криле. Тогава, след като свалиха бързо каквото носехме, без никак да се погрижат за нашето настаняване, нито за моята смърт, повикаха и другарите си, които бяха останали заради раните си, и отново изтичаха обратно, за да приберат останалото сами — поради досада, както казваха, от нашата мудност. А мене ме мъчеше необикновено безпокойство при мисълта за заплашващата ме смърт и си мислех: „Що стоиш, Луций? Какво още чакаш? Смърт, и то най-жестока, ти се готви по решение на разбойниците. За това не се изискват големи усилия. Виждаш добре тези близки пропасти и издигащите се в тях заострени скални зъбери, които ще се забият в тебе, преди да стигнеш додолу, и ще те раздерат на късчета. Тая твоя прекрасна магия ти е дала само образа и мъките на магарето, но не и дебелата кожа на магаре, а нежната кожица на пиявица. Защо най-сетне не проявиш смелост и не се погрижиш, докато е възможно, за своето спасение? Докато ги няма разбойниците, имаш най-голяма възможност за бягство. Или се страхуваш от надзора на тая полумъртва бабичка, която само с един-единствен ритник дори на куция си крак можеш да свършиш? Но накъде по света да насоча бягството си или кой ще ми предложи гостоприемство? Разбира се, това е наистина глупаво и съвсем магарешко разсъждение. Кой пътник няма с удоволствие да вземе със себе си такова животно за яздене!“
27. Веднага със силен напън скъсах ремъка, с който бях привързан, и се опитах да бягам с всичките си четири крака. Но въпреки това не можах да убягна от ястребовите очи на хитрата старица. Щом забеляза, че съм се отвързал, набра смелост свръх пола и възрастта си и като хвана здраво ремъка, се помъчи да ме дръпне и да ме върне. Но аз, незабравил решението на разбойниците да ме убият, не се трогнах от никакво състрадание, но я ритнах с копитата на задните си крака и я повалих на земята. Обаче, макар и простряна на земята, тя се вкопча здраво за ремъка, така че при тичането ми се повлече известно време след мене. И веднага почна със силен вой да търси помощта на по-силни ръце. Напразно обаче вдигаше безполезен шум с плача си, тъй като нямаше никой, който да й даде подкрепа освен само пленената девойка. Чула писъците, тя дотича и вижда, бога ми, незабравима театрална сцена — старицата Дирка248, увиснала не на бик, но на магаре. Тогава тя се реши, въоръжена с мъжка твърдост, на най-прекрасно дело. Изтръгна ремъка от ръцете й и като почна да ме успокоява с гальовен глас, ме възпря от моя стремителен бяг, пъргаво се качи на мене и ме накара отново да препусна.
28. Воден в едно и също време от решението сам да избягам и от желанието да освободя девойката, а и от предупрежденията на ударите, които честичко ме подсещаха, аз с конска бързина заудрях земята в галоп, като се опитвах да отвръщам с цвилене на нежното гласче на девойката. От време на време под предлог, че почесвам гърба си, извръщах шия и целувах красивите крака на девойката. Тогава тя въздъхна дълбоко и обърна към небето развълнуваното си лице:
— Небесни богове, помогнете ми най-после в тази крайна опасност и ти, жестока Съдбо, престани вече да беснееш. Достатъчно съм ти вече пожертвувала с тия мои злощастни мъчения. А ти, защитнико на моята свобода и на моя живот, ако ме заведеш навреме в къщи и ме предадеш на родителите ми и на красивия ми жених, каква благодарност, какво внимание ще ти окажа, какви храни ще ти поднеса! Най-напред ще вчеша прилично тая твоя грива и ще я украся с моите момински огърлици, а космите на челото ще накъдря и красиво ще ги разделя на две страни. Четината на опашката, сплъстена и рошава, понеже отдавна не е мита, ще изгладя с голямо старание. Украсен с много златни медальони, ще блестиш като небесните звезди и ще бъдеш посрещнат с триумф от радостните възгласи на тълпата; тебе, моя спасител, ще те храня всеки ден, като ти поднасям в копринения си скут ядки и сладки лакомства.
248