4. Сред такива бурни размишления една грижа се откройваше по-силно от другите: аз помнех, че по решение на разбойниците съм обречен за погребална жертва за душата на девойката, и поглеждах често към стомаха си, като че ли вече наедрявам с бремето на нещастното момиче. А онзи, който беше донесъл лъжливите сведения за мен, измъкна хиляда жълтици, които бе скрил в шева на дрехата си — смъкнал ги от разни пътници, както сам казваше, но поради честността си ги скътал за общата каса. Той започна с интерес да разпитва за спасението на другарите си по съдба. След като узна, че някои от тях, и то действително храбрите, са се изложили при този случай на опасност и са загинали, посъветва ги да оставят за известно време на мира пътищата и да установят примирие с всякакви набези; да издирят другарите си и да привлекат и други — младежи към бандата, за да възстановят предишния й вид на Марсова кохорта258; според него трябваше да се наберат и други против волята им, чрез страх, а пък желаещите можели да се привлекат и чрез награди; мнозина щели да се откажат от долен и робски живот и да се присъединят към тяхната банда, което щяло да им даде неограничена власт. Дори той бил вече склонил някакъв човек с висок ръст, младеж по възраст, със здраво тяло и много сръчен; той го посъветвал и успял да го убеди след дългогодишна леност най-после да отправи изхабените си ръце към по-достойни за него работи; да се възползува от силата на доброто си здраве, докато може, и да не простира силната си ръка за подаяние, но да я използва по-скоро за грабеж на злато.
5. С тия думи общо всички се съгласиха и решиха да приемат предлагания, който изглеждал вече като че ли одобрен, и да издирят и други за попълване на броя. Тогава той замина и след малко доведе някакъв грамаден младеж, както беше обещал; не зная дали би могъл да се сравни с някого от присъствуващите — защото освен размерите на тялото с цяла глава надвишаваше всички, а едва му беше поникнал мъх по бузите, но бе полуоблечен с различни пъстри дрипи, през които се откройваха пращящите от здраве гърди и коремът му. Така той влезе и каза:
— Здравейте, почитатели на най-храбрия бог Марс и занапред мои верни другари; приемете с радост този храбър и жизнен мъж, който с радост идва при вас. Той с по-голямо удоволствие получава рани по тялото си, отколкото злато в ръката си, и става още по-смел пред надвисналата смърт, от която другите се ужасяват. Не ме смятайте просяк или доведен до отчаяние и не съдете за моите достойнства по тези дрипи. Аз бях главатар на много силна банда и опустоших напълно цяла Македония. Аз съм прочутият разбойник Хемус259 Тракийски, от чието име треперят всички провинции: баща ми е Терон260, също прочут разбойник, отхранен съм с човешка кръв и съм отглеждан между самите членове на бандата, като наследник и съперник на бащината ми храброст.
6. Изгубих обаче за кратко време цялата предишна многобройна шайка храбри приятели, а също и големите си богатства. Случи се така, че извърших нападение върху един императорски прокуратор261, който имал годишна заплата 200 000 сестерции, но неговите работи след това се променили така, че бил уволнен. Като минаваше през тези места, за нещастие аз го нападнах — впрочем тази история не ви е известна и аз ще почна отначало. Имало някакъв мъж с много високо положение в двора на Цезар262, известен и влиятелен, и дори Цезар му отдавал голямо внимание. Подло обвинен от някакви жестоки завистници, той бил пратен в изгнание. Неговата съпруга Плотина, жена с рядка вярност и с особена скромност, била направила мъжа си баща на голямо семейство от десетина деца. Пренебрегнала и презряла насладите от градския разкош, тя станала спътница и другарка в нещастието му; остригала косите си, сменила женските си дрехи с мъжки, скътала в пояса263 си златни монети и най-скъпи огърлици; сред самата войнишка стража, сред оголените мечове, безстрашно споделяла всички опасности в постоянна грижа за благото на съпруга си и понасяла непрекъснатите страдания с мъжка упоритост. И вече след много несгоди по пътя — по море и по суша — се приближавали до Закинт264, където гибелната съдба беше определила временното им местожителство.
258
259
Като уж произхождащ от Тракия, разбойникът е наречен според планината Haemus (на гръцки Haimos), произнасяно Хемус — Стара планина, но по народна етимология името е свързано с гръцката дума haima, произнасяна по-късно hema — кръв, за да се изтъкне и кръвожадността на лицето. Освен това в литературната, традиция траките минавали за свирепи и жестоки хора.
260
Също подхожда за име на разбойник — „див“ като него или нещо подобно, от гр. №ег — „звяр“.
261
264
Сега о-в Занте, в Йонийско море, срещу западния бряг на Пелопонес, едно от обичайните места за заточение на осъдените в древна Гърция.