— Един астролог, който е подредил неговите звезди, е изброил пет години; но, разбира се, той по-добре от всички знае според това, какво е заявил за гражданското си състояние298. Защото, макар и да рискувам да сгреша умишлено против Корнелиевия закон, ако вместо роб ти продам римски гражданин, все пак ти ще купиш верен и ревностен слуга, който ще може да те подпомага и в къщи, и вън от къщи.
След това омразният купувач не престана да пита едно-друго и най-после запита загрижено дали съм кротък.
25. А глашатаят му отвърна:
— Агне299 стои пред тебе, а не магаре; обича да работи спокойно, не хапе, не рита — може да се каже, скромен човек в магарешка кожа; и тази работа не е трудно да се провери. Само да си мушнеш лицето всред бедрата му и лесно ще изпиташ колко голямо търпение ще покаже към тебе.
Така язвително постъпваше глашатаят с този развратник, а той, разбирайки, че му се присмиват, уж се разсърди и каза:
— А тебе, мършо, глухо, нямо и безумно дрънкало, дано всемогъщата и всеродителка Сирийска богиня и светият Сабадий300, Белона301 и майката от Ида302 със своя Атис и богиня Венера заедно със своя Адонис303 те ослепят, че толкова време вече ми подхвърляш обидни шеги. Как смяташ ти, глупако, мога ли аз да поверя богинята на непокорно, диво животно, та то да хвърли с къч внезапно божественото й изображение, а пък аз, нещастната304, да бягам с разрешени коси и да търся някакъв лекар за повалената на земята богиня?
При тези думи мислех да скоча като безумец, та смятайки ме за непокорен и див, да осуетя покупката. Но обезпокоеният купувач предугади моите замисли и веднага побърза да заплати 17 денария; зарадван, господарят лесно ги получи, разбира се, от срам за мене и веднага ми метна юзда от сплетена трева и ме предаде на Филеб — това беше името на моя нов господар.
26. А пък той поведе новия си слуга към дома и едва престъпил прага, завика:
— Момичета, доведох ви от пазара прекрасен роб!
Тия момичета се оказаха тълпа развратници, които веднага, скачайки радостно, надигнаха нестройни гласове, хрипкави и пискливи като на жени, смятайки, че наистина е доведен за техните услуги някакъв роб. Но като видяха, че не девойка е подмамена със сърна305, а мъж — с магаре, те се намръщиха и започнаха да се надсмиват над своя началник, че той не е купил роб, а мъж, и то за себе си, разбира се!
— Хайде — казваха, — внимавай сам да не изтощиш едно толкова хубаво магаренце, пък дай и на нас, твоите гълъбчета, да го използуваме. — Бръщолевейки помежду си по този начин, те ме привързаха за яслите. Имаше между тях някакъв младеж, доста дебеличък, голям майстор в свирене на флейта, купен от тях на робския пазар с общи средства; а той, когато носели вън статуята на богинята, ходел заедно с тях и свирел с рог; в къщи служел за обща работа и действувал като общ любовник. Щом ме видя в къщи, с радост ми постави щедро храна и весело ми заговори:
— Дойде най-после заместникът за моя нещастен труд! Дано дълго време живееш и да се харесваш на господарите, и да се погрижиш за моите отслабнали вече хълбоци.
Като слушах тия думи, аз се замислих за моите бъдещи мъки.
27. На следния ден се облякоха с пъстри дрехи и всички безобразно, размазаха, лицата си с грозна боя, почерниха си и очите и пристъпиха, украсени със забрадки и с шафранови дрехи от платно и коприна. Някои имаха бели туники, на които бяха изрисувани тесни пурпурни ленти, които напомняха малки копия в полет, препасани бяха с пояси, а краката им обути в жълти чехли. Изображението на богинята, покрито с копринена покривка, поставиха върху мене да го нося и като оголиха ръце до раменете, повдигнаха огромни мечове и секири, започнаха да скачат с викове в бесен екзалтиран танц под такта на звуците на флейта. И след като преминаха край много малки къщи, стигнаха най-после до някаква вила на богат собственик. Щом влязоха в нея, веднага въздухът се изпълни от ужасни вопли, а те в изстъпление започнаха да се носят с отпуснати глави в стремителни движения, въртейки шии, така че разветите коси образуваха кръг; понякога се втурваха и хапеха плътта си; а накрая с двуостър меч, който носеха, започнаха да насичат всеки своите ръце. Между това един от тях особено беснееше: от дълбочината на гърдите му излизаха чести задъхвания и той изобразяваше диво безумие; сякаш върху него изцяло е слязъл дух божи и като че ли всъщност божественото присъствие, вместо да направи човека по-съвършен, правеше го немощен и болен.
298
Законът, който забранявал да се слага ръка върху свободен човек и да се продава като роб, погрешно наричан от Апулей — Корнелиев.
300
301
302
Майката от Ида, или Великата майка, е Рея, съпруга на Кронос, майка на олимпийските богове, сравнявана с азиатската Кибела.
303
Адонис бил обичан и от Афродита, и от Персефона; затова Зевс наредил 6 месеца да бъде при Персефона в царството на мъртвите, 6 месеца при Афродита. Божество от източен произход, символизира умирането и пробуждането на природата.
304
Тук и по-долу (глава 26: „момичета“) се употребява саркастично женски род за женствеността на тези адепти на сирийската богиня.
305
Загатва за Ифигения, която богинята Диана спасила от жертвеника, като я подменила със сърна.