31. Тук, доколкото си спомням, бях подхвърлен на най-големи опасности. Защото някакъв селянин беше изпратил като подарък на своя господар, у когото ние се установихме на квартира, част от своя уловен дивеч — много тлъст бут от огромен елен; той висеше закачен небрежно горе над кухненската врата, не много високо, и някакво куче, може би ловджийско, тайно го беше сграбчило и развеселено от плячката, бързо беше избягало от очите на своите пазачи. Забелязал тази загуба и като се укоряваше за своята небрежност, готвачът проливаше дълго време безполезни сълзи, понеже господарят настоявал за такъв обед, и то скоро; натъжен и извънредно много уплашен, се прощаваше вече със своя малък син и подготвяше за себе си смърт чрез обесване. Обаче този нещастен случай не остана скрит от очите на вярната му съпруга. Тя хвана здраво с двете си ръце гибелния възел и му каза:
— Дотолкова ли се изплаши от това нещастие, та си загуби ума! Не виждаш ли простия изход, който божественото провидение ти предлага! Ако можеш само малко да се съвземеш в тая силна вихрушка на съдбата и ако имаш още здрав разум, изслушай ме внимателно: отведи това чуждо магаре в някое скрито място, заколи го и отдели неговия бут така, че да наподобява загубения, сготви го много грижливо с вкусен сос и го поднеси на господаря вместо еленовия.
Злият негодник се усмихна и реши да се спаси с цената на моя живот: похвали горещо своята съпруга заради находчивостта й и започна да точи ножовете за моето решено вече посичане.
Девета книга
1. Така онзи страшен кръвопиец въоръжаваше срещу мен безчестните си ръце, а пък аз, пред идващата опасност, бързо трябваше да взема някакво решение. Без да мисля дълго, реших, че е по-добре с бягство да потърся спасение от надвисналата смърт, и веднага разкъсах въжето, с което бях завързан, и се впуснах в бяг с всички сили, заплашвайки с чести удари на копитата, за да се спася; втурнах се крадешком през най-близката врата в трапезарията, в която господарят на дома даваше жертвен пир308 на жреците на богинята, и в стремителния си бяг троша и събарям много съдове дори по трапезата на пируващите. Недоволен от тия страшни погроми, господарят заповяда на един роб да ме задържи като много буйно животно на някое сигурно място, за да не смутя втори път трапезата с подобна необузданост. Аз ловко се защитих с тая хитра лъжа и се изтръгнах от самите ръце на месаря-палач; сега се радвах на спасителния за мене затвор.
Но ето че съдбата, която никога не позволява на човек, роден в нещастен час, да стане щастлив и да избегне това, което е предопределено, или да го измени в благоприятен смисъл дори с мъдрите решения на предвидливостта, отново се намеси. Така бе и в моя случай: тази моя хитрост, която в момента ми осигури спасение, ме подхвърли в страшна опасност, и то дори до гибел само в следващия миг.
2. Защото внезапно някакво момче с възбудено и треперещо лице нахлу в трапезарията, докато слугите си шушукаха нещо, и съобщи на своя господар, че преди малко едно бясно куче се отправило от най-близката улица през задните врати у дома стръвно и с дива ярост; нападнало ловджийските кучета, а след това влязло в съседния обор и там със същата свирепост се нахвърлило на повечето от товарните животни и най-после не пощадило и хората — изпохапало мулетаря Миртил, готвача Хефестион, камериера Хипнофил, лекаря Аполоний, пък и много други слуги, които се опитали да го прогонят. Някои животни, засегнати от отровните му ухапвания, проявявали признаци на подобен бяс. Тази работа развълнувала всички и те помислили, че и аз съм засегнат от същата напаст, и като грабнали всякакъв вид оръжие, каквото намерили, взаимно подбуждайки се, решили да победят общата опасност и обезумели ме нападнаха. Без съмнение те щяха да ме разсекат на части с копия, с ловджийски копия и особено с двуостри секири, които слугите лесно им подадоха, ако аз не бях нахлул веднага в стаята, която беше предоставена на моите господари, забелязал надвисналата опасност. Тогава те затвориха вратата и поставиха постове на мястото, без да се опасяват вече за себе си от допир с мен, надявайки се, че аз във властта на неизлечимия бяс постепенно ще загина. При това обстоятелство, намирайки най-после свобода и щастлива възможност да остана в самота, аз се проснах на приготвената постеля и заспах като човек след дълго, дълго безсъние.
308
Тържествен пир се устройвал в чест на някой бог. Жертвеното животно се опичало и месото му се изяждало от жреците и тия, които устройвали жертвоприношението.