Побеснял разбойникът от тези думи, извън себе си от гняв грабнал меч и се спуснал собственоръчно да погуби нещастния младеж. Но попаднал на противник, не по-слаб от него! Съвсем неочаквано младият човек му оказал съпротива, която той не можел да предвиди: хванал го здраво за десницата му и с огромна сила размахал неговия меч, а после с много и чести удари избил нечистия дух на богаташа. За да се освободи от ръцете на притичащите му се на помощ слуги, в същия миг си прерязал сам гърлото с обагреното в кръвта на неприятеля острие на меча!
Ето какво са предсказвали тия чудеса, ето какво се е съобщавало чрез тях на злощастния господар. Той, съсипан от толкова много нещастия, не промълви нито дума, не проля мълчалив нито една сълза! Но като грабна ножа, с който режеше сирене и други неща на своите сътрапезници, сам, също като своя най-нещастен син, си прободе с много удари гърлото. После се сгромоляса с главата напред над масата и отми петната на злокобната кръв с поток от нова свежа кръв.
39. Разстроен от гибелта на целия дом, и то за толкова кратко време, тежко въздъхвайки заради своите неуспехи, градинарят благодари на тия, що бяха там, и пляскайки няколко пъти празните си ръце в знак на печал, веднага ме възседна и пое пътя, по който бяхме дошли. Но и връщането ни не мина без неприятности. Срещна ни някакъв висок и снажен човек, както се виждаше от държането и външността му — войник-легионер. Той надменно, дори грубо запита:
— Къде водиш магарето без товар?
А пък моят господар, все още тъжен и неразбиращ изобщо латински език, отмина, без да му отговори. Тогава войникът, разсърден, взе неговото мълчание за оскърбление и не можа да сдържи присъщото на войника нахалство: удари го с лозовата пръчка331, която държеше, и го свали от гърба ми. Градинарят се оправдаваше кротко с това, че поради незнанието на езика не можел да разбере за какво му говори. Войникът повтори на гръцки:
— Къде водиш това магаре?
Градинарят отговори, че се е отправил за съседния град.
— А на мене ми е необходима помощ — каза войникът. — Това магаре заедно с други впрегатни животни трябва да пренесе вещите на нашия командир от съседната крепост.
И веднага ме хвана за повода, за който ме водеха. А пък градинарят, като изтриваше от лицето кръвта от раната, която му остана на главата след удара, започна да моли войника да бъде по-внимателен и по-мек, заклинайки го в неговата щастлива съдба.
— Виж това магаренце — казваше той, — въпреки че едва ходи, не по-малко хапе, а при това страда от отвратителна болест; едва довлича от съседната градина няколко ръчки зеленчук и се задъхва от слабост, а да носи по-големи товари, и дума да не става.
40. Но като видя, че не може да умилостиви войника с никакви молби и че над него сега надвисваше по-голяма опасност, защото войникът съвсем се разгневи и дори обърна пръчката откъм дебелия й край с намерение да му разбие черепа, прибягна към крайно средство: преструвайки се, че иска да възбуди състрадание към себе си, и уж искайки да се докосне с молба до неговите колене, както бе наведен и прегърбен, го сграбчи за двата крака, поде го отвисоко и войникът падна тежко на земята. Веднага моят господар започна да го налага с юмруци по лицето, по ръцете, по слабините, като действуваше освен с юмруци още и с лакти, грабна дори и камък от пътя. Войникът пък, щом се намери на земята, не можеше вече нито да отбива ударите, нито да се защищава, а само не преставаше да заплашва, че ако се вдигне, ще го насече на парчета с меча си. С тези думи предупреди навреме градинаря: той изтръгна и затири надалече меча му и отново го нападна и го би с още по-жестоки удари. А онзи, лежащ по гръб и вече обезсилен от раните, не намери друга възможност за спасение, освен да се преструва, че е мъртъв — това само му оставаше. Тогава градинарят ме възседна и като взе със себе си и меча, бързо се отправи към града, без да го е грижа вече за градината, и се установи при някакъв свой приятел. След като му разказа цялата история, той го помоли да му окаже помощ в това опасно за него положение и да го скрие за известно време заедно с мен — магарето, докато за два-три дни мине опасността от съдебно преследване. Приятелят му, незабравил старата си дружба с него, от сърце се съгласи да му помогне: като ми вързаха краката, те ме изкачиха на втория етаж по стълбите нагоре, а самият градинар — моят господар, пропълзя долу в колибата в някакъв полузарит сандък и се скри там.
331
Това бил отличителният белег (жезъл) на центуриона, с който си служел при наказание на провинилите се войници. Той бил направен от преплетени лозови пръчки. В случая този обикновен редник взел жезъла, за да „се покаже“ и да плаши пътниците.