41. През това време войникът, както после научих, след като се съвзел най-после като че ли след голямо пиянство, зашеметен и наранен от толкова много, и то болезнени рани, едва-едва подпирайки се на тояга, се отправил към града, сломен от слабост и без да предприеме нищо; той никому в града не разказал за случката: мълчаливо преглътнал обидата, но намерил някои колеги войници и само на тях разказал за постигналата го беда. Решили за няколко дена той да се укрие в казармата, тъй като покрай личната обида се страхувал още и за това, че е загубил меча си — равно на безчестие спрямо военното му звание.332 Другарите му обаче забелязали нашите следи и се постарали да ни открият и отмъстят заради него. И не липсвал съсед предател, който съобщил къде се крием. Тогава другарите на войника се отнесли до властите и излъгали, че по пътя загубили сребърен съд на свой началник и че някакъв градинар го бил намерил и не искал да го върне, криейки се у свой приятел. Властите, като се осведомили за изгубената вещ и за името на началника им, дойдоха пред вратата на нашето убежище; на висок глас известиха на хазаина ни да предаде по-скоро тия, които е укрил при себе си от сигурно по-сигурно, иначе вината щяла да падне върху собствената му глава. Но той ни най-малко не се уплаши и се постара да спаси приятеля си, който му се беше доверил; не призна нищо и смело заяви, че вече от сума дни не е виждал градинаря. Войниците, напротив, уверено твърдяха, кълнейки се в гения на императора, че виновникът се крие именно тук и никъде другаде. Най-после властите решиха да направят обиск на отказващия упорито стопанин. Те заповядаха на ликторите и на другите служители да претърсят старателно всички ъгли. Но и след обиска се съобщи, че няма жива душа в къщата, а камо ли магаре.
42. Тогава спорът между двете страни се разгоря още по-силно: войниците настояваха, че ние сме тука, и нееднократно призоваваха името, на императора, а пък стопанинът на къщата призоваваше непрекъснато боговете за свидетели и отричаше всичко. Аз чух тоя спор, шум и вик и като любопитно магаре, неспокойно и нахално дотегливо, протегнах шия през някакво прозорче, за да видя какво желае там тази тълпа. И ето един от войниците случайно хвърли поглед към моята сянка и веднага прикани всички да погледнат към нея. В този миг се надигна страшен вик и в миг неколцина изкачиха стълбите и ме свалиха като пленник. След като липсваше вече всякакво съмнение, още по-усърдно затърсиха поотделно всяка пролука, откриха онзи сандък и заловиха нещастния градинар; отведоха го и го предадоха в ръцете на властта. Затвориха го в градския затвор, за да бъде предаден в скоро време за наказание. Не преставаха да се смеят с пълен глас на моето появяване. Оттук се роди и тръгна разпространената поговорка за погледа и сянката на магарето.333
Десета книга
1. На следващия ден не зная какво е ставало с моя господар — градинаря, но мен войникът заради прекомерното си безсилие здравата ме наби. Без да среща съпротива от никого, той ме изведе от обора и ме отведе в своята казарма, както ми се струваше; натовари ме с вещите си и като ме разкраси и въоръжи съвсем по военному, ме подкара на път. Аз носех и блестящ шлем, и още по-блестящ щит и в допълнение на това — копие, което се хвърляше в очи с прекомерно дългия си прът. Изглежда, не заради военна храброст, а за да плаши нещастните пътници, той го бе поставил на извисения куп на багажа, както се прави при военен поход. След като изминахме полски и не толкова мъчен път, ние стигнахме до някакво градче и се установихме не в хан, а в дома на един от градските, съветници. Веднага войникът ме предаде на слугата, а той бързо се отправи към началника си, който държеше под своя команда хиляда войника.
2. Подир няколко дни и тук стана също необикновено и страшно нечестиво злодеяние; аз го запомних и ще ви го предложа да го прочетете и вие в книгата ми.
Стопанинът на къщата имаше син с много добро възпитание, образован, извънредно почтен и скромен — такъв, какъвто и ти, драги читателю, би пожелал да имаш у дома си. Майка му отдавна беше умряла и баща му бе сключил втори законен брак; от втория си брак той имал и друг син, който по туй време, когато аз бях отишъл там, бе започнал тринадесетата си година. Мащехата управляваше по-скоро с красотата, отколкото с нравите си къщата на съпруга си и било поради естествено безсрамие, било защото съдбата така пожелала, обърнала очите си към завареника. И вече, любезни читателю, трябва да знаеш, че четеш трагедия, а не приказка — трябва да се качиш от соци на котурни.334 Тази жена, докато младият Купидон се хранел с малки трохи, можела да се противопоставя на слабите му сили, потискайки лекия огън с мълчание. Но когато буйният Амур започнал безкрайно да гори нейното сърце и я изпълнил с безумния си пламък, тя цялата се покорила на буйствуващия бог. За да скрие душевната си рана, тя се престорила на телесно болна. Всекиму е известно, че резките промени в състоянието на здравето у болните и влюбените напълно съвпадат: мъртвешка бледност, посърнали очи, слабост в коленете, тревожен сън и тежки въздишки, така мъчителни, че трудно се потискат в гърдите. Би помислил човек, че и тази жена е замаяна от треска, ако не бяха сълзите й. Уви, колко невежи са лекарите, които не знаят какво значи това, когато у човек зачести пулсът му, когато цветът на лицето му се мени час по час, когато дишането е затруднено и болният се мята от една на друга страна, без да си намери място! О, добри богове, защо биха били нужни тук опитни лекари? Достатъчно е да има човек поне някаква представа за любовта, която се заражда и която изгаря влюбения, без да има той температура.
332
Да загуби меча си, за войника било не само военно престъпление, равносилно на дезертьорство, но дори и светотатство и оскърбление на императора.
333
Изглежда, че това е вмъкнато после. Става дума за две гръцки поговорки, които тук са преплетени. „От магарешка гледна точка“ употребявали в случая, когато дребни причини докарвали сериозни последици, и „За сянката на магарето“, тоест напразно се спори — известната приказка на Демостен пред атинските граждани.
334