6. Едва завършило погребалното шествие и обредите около тялото на малкия му син и нещастният старец от самия гроб, обливайки с пресни сълзи лицето си и скубейки посипаните е пепел коси, бързо се отправил към площада. Там, без да знае за измамата на жена си, негодницата, ту с плач, ту с молба, допирайки коленете на градските съветници, молел да накажат останалия му жив син — осквернителя на бащиното ложе, убиеца на собствения си брат, злодея, който искал да посегне на живота и на мащехата си. Със своята скръб той възбудил такова негодувание и състрадание в градския съвет и дори у народа, че всички присъствуващи там били единодушно за това: да преустановят съдебното протакане, да вземат пред вид строгите доказателства на обвинението, да предварят подготовката за защита и още сега публично да го зарият с камъни и да унищожат тази обществена язва. Чиновниците между това разбрали каква опасност заплашва тях самите, ако искрите на негодувание доведат до нарушаване на обществения ред и до бунт. Затова едни умоляват съветниците, други обуздават народа, за да може съдът, основавайки се на традицията от прадедите, да произнесе справедлива присъда; след като бъдат изслушани и двете страни: не бива да се осъжда човек, без да бъде изслушан, както се постъпва само там, където владее варварска жестокост и тирания, а не би било удобно да дават такъв пример на потомците си, и то в мирно време.
7. Надделяло благоразумието и веднага било дадено нареждане на глашатая да свика съветниците в курията335. След това те седнали на своите места по обичая според ранга си, отново се чул гласът на глашатая и пръв пристъпил обвинителят. Въведен бил също и призованият обвиняем и по примера на атинския закон и на Марсовия съд336 глашатаят съобщил на адвокатите, че трябва да се въздържат от увод и да не подбуждат към милосърдие. Как е станало всичко там, аз узнах от многото разговори, които водиха помежду си хората. Обаче с какви думи го е нападнал обвинителят, как се е оправдавал обвиняемият, изобщо какви са били пледоариите на страните, не мога да ви докладвам, понеже не присъствувах там — аз си бях в обора и не зная това. А това, което узнах, ще ви изложа в тези редове. Щом се свършили пледоариите, решено било верността на обвинението да бъде потвърдена със сигурни доказателства — не могло да се допусне решение, при това толкова важно, основано само на подозрение; трябвало да повикат главния свидетел — оня роб, който единствен, както се говорело, знаел как е станало всичко. А този убиец ни най-малко не се боял от изхода на това престъпно дело, нито от вида на съвета в пълния му състав, нито дори от гласа на долната си съвест. Това, което сам беше измислил, започнал да излага като чиста истина. По неговите думи той бил повикан от младия човек, който бил недоволен от непристъпността на своята мащеха; за да отмъсти за оскърблението, наредил му да убие нейния син и обещал, да го възнагради щедро за, мълчанието; ако откажел, заплашил го със смърт. Казал още; че младежът му предал собственоръчно приготвената от него отрова, но след това си я взел обратно: страхувал се, че може да не изпълни заповяданото и да запази чашата като веществено доказателство, и затова в края на краищата сам дал отрова на момчето. Всичко, което говорел този негодник, много приличало на истина и след неговите показания съдебното следствие приключило.
335
336
Тоест Ареопагът — най-строгото съдебно учреждение в Атина. Името си носи от хълма, където се намира (Ареопаг — на гръцки хълм на Арес). Гръцкият бог на войната Арес отговаря на римския Марс. Ареопагът е разглеждал делата за убийства.