Уестън каза:
— Да. Но той трябва да дойде от шосето и да мине покрай хотела.
— Не точно край него. Би могъл да се отклони по пътеката, която води право през средата на острова.
Уестън неуверено рече:
— Не казвам, че той не би могъл да го направи, без да го забележат. На практика всички гости на хотела са били на плажа, с изключение на госпожа Редфън и момичето на Маршъл, които са били долу при Залива на чайките, а началото на тази пътека се вижда само от няколко стаи в хотела и вероятността точно в този момент никой да не погледне през тези прозорци е доста голяма. В тази връзка смея да кажа, че е възможно човек да дойде до хотела, да мине през фоайето и да си излезе, без някой да го види. Но това, което искам да кажа, е, че той не би могъл да разчита на това, че никой няма да го забележи.
Колгейт отбеляза:
— Могъл е да стигне до залива с лодка.
Уестън кимна:
— Това е много по-логично. Ако е имал лодка в едно от близките заливчета, могъл е да остави колата, да стигне с лодката до Залива на елфите, да извърши убийството, да се върне с лодката, да вземе колата и да пристигне тук с тази история как е ходил в Сейнт Лу и се изгубил — история, за която той знае, че е доста трудно да бъде опровергана.
— Прав сте, сър.
Началникът на полицията каза:
— Е, оставям това на вас, Колгейт. Старателно претърсете околността. Знаете какво да правите. А сега е по-добре да видим госпожица Брюстър.
V.
Емили Брюстър не можа да добави нищо съществено към това, което вече знаеха.
След като беше повторила разказа си, Уестън попита:
— И няма нищо, което да знаете и с което бихте могли да ни помогнете по някакъв начин?
Тя каза отривисто:
— Боя се, че не. Печална работа. Надявам се обаче, че скоро ще я разнищите докрай.
Уестън рече:
— И аз се надявам, уверявам ви.
Емили Брюстър отбеляза сухо:
— Не би трябвало да е трудно.
— Какво искате да кажете с това, госпожице Брюстър?
— Извинете. Нямах намерение да ви уча на вашия занаят. Имах предвид само, че с такава жена би трябвало да е съвсем лесно.
Еркюл Поаро измърмори:
— Това ли е вашето мнение?
Жената отговори отсечено:
— Разбира се. De mortuis nil nisi bonum20 и тем подобни, но човек не може да избяга от фактите. Тази жена не беше стока във всяко едно отношение. Достатъчно е само да се поразровите малко в отвратителното й минало.
Еркюл Поаро кротко попита:
— Вие не я харесвахте, така ли?
— Зная прекалено много за нея. — В отговор на въпросителните погледи тя продължи: — Моя първа братовчедка се омъжи за един от семейство Ърскин. Вероятно сте чули, че тази жена придума стария сър Робърт да й остави по-голяма част от богатството си, пренебрегвайки семейството си.
Полковник Уестън уточни:
— И семейството… ъ-ъ… беше възмутено от това?
— Естествено. Така или иначе връзката му с нея беше скандална, ами на всичкото отгоре, да й остави такава сума като петдесет хиляди лири — това показва точно каква жена беше тя. Не се съмнявам, че ви се струвам коравосърдечна, но според мен всички като Арлин Стюърт на този свят заслужават много малко съчувствие. Зная и още нещо — за един младеж, който съвсем се беше побъркал по нея… той си беше малко необуздан и естествено връзката му с нея го вкара в пропастта. Направи нещо доста съмнително с някакви акции — просто за да си набави пари, които да пръска по нея… и само на косъм се отърва от съд. Тази жена пръскаше заразата си върху всеки, когото срещнеше. Вижте само начина, по който съсипваше младия Редфън. Не, боя се, че изобщо не съжалявам, че е мъртва… въпреки че, разбира се, би било по-добре, ако се беше удавила или беше паднала от някоя скала. Това, че е удушена, е нещо доста неприятно.
— И вие мислите, че убиецът е бил някой от… миналото й?
— Да.
— Някой, който е дошъл от сушата, без да го видят?
— Че защо трябва някой да го е видял? Ние всички бяхме на плажа. Чух, че детето на Маршъл и Кристин Редфън са били в Залива на чайките, не са били пречка. Капитан Маршъл е бил в стаята си в хотела. Тогава кой, по дяволите, е могъл да го види, освен вероятно госпожица Данли?
— Госпожица Данли къде е била?
— Седяла е на издатината на върха на скалата. „Слънчевата тераса“ й казват. С господин Редфън я видяхме, когато гребяхме покрай острова.