Гладис Наръкът се върна. Беше леко задъхана, когато каза:
— Съжалявам, сър, но не мога да открия нещо да липсва. Сигурна съм, че нищо не е изчезнало от стаята на капитан Маршъл, нито от тази на госпожица Маршъл, нито пък от стаята на господин и госпожа Редфън и съм съвсем сигурна, че и от стаята на госпожица Данли нищо не липсва. Но не бих могла да кажа нищо за тази на госпожа Маршъл. Както ви казах, тя имаше толкова много шишенца.
Поаро сви рамене.
— Няма значение. Да забравим за това.
Прислужницата попита:
— Има ли още нещо, сър?
Тя погледна единия, после другия.
Уестън отвърна:
— Не мисля. Благодаря ви.
Поаро каза:
— Благодаря ви, не. Сигурна сте, че няма нищо, което да сте забравили да ни кажете?
— За госпожа Маршъл ли, сър?
— За всичко. Нещо необичайно, особено, необяснимо, малко странно, твърде любопитно — enfin25, о, което да ви е накарало да си кажете или да кажете на колежките си: „Това е странно!“?
Гладис се поколеба:
— Ами, не е такова нещо, което би ви интересувало.
Детективът възрази:
— Без значение е какво би ме интересувало. Вие не знаете какво ме интересува. Значи е вярно, че днес сте казали на ваша колежка „Това е странно!“?
Той изрече трите думи с иронично безразличие.
Гладис отвърна:
— Всъщност това не беше нищо. Просто в една баня течеше вода. И подхвърлих на Елзи, че е чудно някой да се къпе към дванайсет часа.
— Чия баня, кой се къпеше?
— Това не бих могла да кажа, сър. Чухме шума надолу по канализацията откъм това крило, това е всичко, и тогава споделих с Елзи.
— Сигурна сте, че идваше от баня? Не от някоя от мивките?
— О! Съвсем сигурна, сър. Не можете да сгрешите, когато се оттича водата от една вана.
След като Поаро не прояви по-нататъшно желание да я задържа, на Гладис Наръкът й беше разрешено да излезе.
Уестън се обърна към детектива:
— Нали не мислите, че този въпрос с банята е важен, Поаро? Искам да кажа, че е безсмислен. Не е имало петна от кръв или нещо подобно за измиване. Това е… — Той се подвоуми.
Поаро рязко отвърна:
— Това е, щяхте да кажете, предимството на удушаването! Никакви петна кръв, никакво оръжие — нищо, от което човек трябва да се отърве или да скрие. Нищо не е нужно, освен физическа сила… и душа на убиец! — отговорът му беше яростен, толкова изпълнен с чувство, че Уестън леко се отдръпна.
Еркюл Поаро извинително му се усмихна.
— Нищо, банята вероятно е без значение. Може да е бил всеки. Госпожа Редфън, преди да отиде да играе тенис, капитан Маршъл, госпожица Данли. Всеки, както казах. В това няма нищо.
Един полицай почука на вратата и подаде глава.
— Госпожица Данли, сър. Казва, че би искала да ви види отново за минутка. Забравила да ви каже нещо.
Уестън отговори:
— Слизаме — ей сега.
III.
Първият човек, когото видяха, беше Колгейт. Лицето му беше мрачно.
— Може ли за минутка, сър.
Уестън и Поаро го последваха в канцеларията на госпожа Касъл.
Колгейт каза:
— Проверявахме с Хийлд онова там, с печатането на писмата. Без съмнение не може да се свърши за по-малко от час. По-дълго, ако е трябвало да спирате, за да помислите. С това, струва ми се, установяваме нещата. И вижте това писмо.
Той протегна ръка.
Скъпи Маршъл, съжалявам, че трябва да те обезпокоя, когато си на почивка, но по договорите с Бъли и Тендър възникнаха абсолютно непредвидени обстоятелства…
— И тъй нататък, и тъй нататък — каза Колгейт. — С дата двайсет и четвърти — това е вчера. Пликът е с пощенско клеймо от вчера вечерта от Е. С., а от тази сутрин от Ледъркум. Пликът и писмото са написани на една и съща машина. А според съдържанието става ясно, че е било невъзможно за Маршъл да подготви отговорите предварително. Цифрите са резултат от тези в писмото — всичко е доста сложно.
— Хм — каза мрачно Уестън. — Това сякаш изключва Маршъл. Ще трябва да търсим другаде. — И добави: — Трябва да се срещна с госпожица Данли. Тя чака.
Розамънд влезе. Усмивката й беше леко извинителна. Тя каза:
— Ужасно съжалявам. Вероятно не си струва да ви безпокоя, но човек понякога забравя.
— Да, госпожице Данли?