— Ако по някакъв начин в това е замесена банда наркотрафиканти, това открива няколко възможности. Преди всичко мъртвата може да е действала заедно с бандата. Мислите ли, че това е възможно?
Еркюл Поаро каза предпазливо:
— Възможно.
— Може да е била наркоманка?
Детективът поклати глава.
— Съмнявам се. Имаше здрави нерви, цветущо здраве, не се виждаха следи от венозни инжекции. Не че това доказва нещо. Някои хора го смъркат. Но не, не мисля, че е взимала наркотици.
— В такъв случай — отбеляза Уестън — може случайно да е разбрала за тази работа и да е била умишлено принудена да мълчи от хората, ръководещи играта. Скоро ще знаем точно какъв е наркотикът. Изпратих го на Нийздън. Ако сме попаднали на някакъв канал за наркотици, те не са от хората, които се спират пред дреболии…
Той прекъсна, тъй като вратата се отвори и Хорас Блат пъргаво влезе в стаята.
На Блат изглежда му беше горещо. Той бършеше потта от челото си. Гръмкият му, изразителен глас се издигна като вълна и изпълни малката стая.
— Тъкмо се връщам, и вече чух вестта! Вие сте началникът на полицейското управление? Казаха ми, че сте тук вътре. Казвам се Блат — Хорас Блат. С какво мога да ви помогна? Не мисля, че бих могъл. От рано сутринта съм навън с лодката си. Изпуснах цялото проклето представление. Единственият ден, когато нещо наистина се случва в това откъснато от света място, а аз не съм тук. Какво нещо е животът, нали? Здравейте, Поаро. Не ви видях в първия момент. Значи и вие работите по въпроса? Е, да, предполагам, Шерлок Холмс срещу местната полиция, така ли? Ха, ха! Лестрейд — всички тези приказки. Ще ми бъде приятно да видя малко от вашето фантастично полицейско търсене на следите.
Блат се настани на един стол, извади табакера и я поднесе към Уестън, който поклати глава.
— Аз съм заклет пушач на лула.
— Същото е с мен. Пуша и цигари, но нищо не може да надмине лулата.
Полковник Уестън внезапно любезно рече:
— Тогава пали, човече.
Блат поклати глава.
— Не си нося лулата в момента. Но я ми разкажете за цялата работа. Всичко, което съм чул досега, е, че госпожа Маршъл била намерена убита на един от тукашните плажове.
— В Залива на елфите — уточни полковник Уестън, наблюдавайки го.
Но Блат просто попита възбудено:
— И е била удушена?
— Да, господин Блат.
— Неприятно, много неприятно. Но да знаете, тя си го търсеше! Един път парче, tres moustarde26, а, мосю Поаро? Някаква представа кой го е извършил или не трябва да питам за това?
С едва забележима усмивка полковник Уестън отговори:
— Ами, както знаете, ние сме тези, които би трябвало да задават въпросите.
Блат размаха цигарата си.
— Извинете, извинете, грешката е моя. Давайте.
— Излезли сте с платноходката си тази сутрин. По кое време?
— Тръгнах от тук в десет без петнайсет.
— Някой беше ли с вас?
— Никой. Само моята самотна душа.
— А къде отидохте?
— Покрай брега, в посока към Плимут. Взех си обяд. Нямаше много вятър, затова не стигнах далече.
След още един-два въпроса Уестън попита:
— Какво ще кажете за семейство Маршъл? Знаете ли нещо, което би могло да ни помогне?
— Ами аз ви казах мнението си. Crime passionnel27. Всичко, което мога да ви кажа, е, че не съм бил аз! Красивата Арлин не ми беше нужна. Никакви интереси в този периметър. Тя си имаше своето синеоко момче! И ако ме питате, Маршъл започваше да подразбира за тази работа.
— Имате ли някакви доказателства за това?
— Видях го един или два пъти да хвърля неприязнен поглед към Редфън. Мрачен тип е този Маршъл. Изглежда много хрисим и кротък и сякаш е полузаспал през цялото време, но репутацията му в столицата не е такава. Чувал съм туй-онуй за него. Веднъж едва се отървал от даване под съд за побой. Обърнете внимание, въпросният човек го въвлякъл в доста мръсна сделка. Маршъл му се доверил, а онзи хладнокръвно го измамил. Много мръсна работа. Маршъл се нахвърлил върху него и почти го убил. Онзи не завел дело — бил твърде уплашен какво ще излезе наяве. Казвам ви това, без да гарантирам за достоверността.
— Значи мислите, че е възможно капитан Маршъл да е удушил жена си?
— Съвсем не. Не съм казвал подобно нещо. Просто казвах, нали разбирате, че той е такъв човек, който при дадени обстоятелства може да обезумее.