— Искам да забравя всичко това. Толкова е ужасно.
Поаро кротко попита:
— Но не можете, нали?
— Предполагам, че я е убил някакъв отвратителен откачен.
Еркюл Поаро измърмори:
— Не, не мисля, че е било такова нещо.
Линда затаи дъх.
— Думите ви звучат, сякаш… знаете.
— Може би наистина зная. — Той замълча за малко и продължи: — Ще ми се доверите ли, детето ми, да ви помогна във вашите горчиви неприятности?
Линда подскочи.
— Нямам никакви неприятности. С нищо не можете да ми помогнете. Не зная за какво говорите.
Поаро я наблюдаваше.
— Говоря за свещи…
Видя как очите й се изпълниха с ужас. Тя изкрещя:
— Не искам да ви слушам. Не искам да слушам.
Изтича по плажа, пъргава като млада газела, и изхвърча нагоре по извиващата се зигзагообразно пътека.
Поаро тръсна глава. Изглеждаше мрачен и разтревожен.
Единайсета глава
I.
Инспектор Колгейт докладваше на началника на полицията:
— Добрах се до нещо, сър, и то е доста сензационно.
— Става въпрос за парите на госпожа Маршъл. Проверихме с нейните адвокати. Бих казал, че това малко ги изненада. Имам доказателство за историята с изнудването. Спомняте си, че са й били оставени петдесет хиляди лири от стария Ърскин? Е, всичко, което е останало от тях, е приблизително петнайсет хиляди.
Началникът на полицейското управление подсвирна.
— А какво е станало с останалите?
— Тук е интересният момент, сър. Разпродавала е от време на време и всеки път сделките са се извършвали чрез плащане в брой или ценни книжа, които са платими на предявителя — тъй да се каже, давала е пари на някого, който не е искал да бъде открит. Чисто изнудване.
Началникът на полицейското управление кимна.
— Наистина прилича на това. И изнудвачът е тук, в този хотел. Значи трябва да е един от онези трима мъже. Имате ли нещо ново за някой от тях?
— Не мога да кажа, че имам нещо конкретно, сър. Майор Бари е офицер от запаса, както твърдеше. Живее в малък апартамент, получава пенсия и има малък доход от акции. Но през последната година е внесъл значителни суми в сметката си.
— Това изглежда обещаващо. Какво е неговото обяснение?
— Казва, че са печалби от залагания. Съвсем вярно е, че ходи на всички големи конни надбягвания. Залага на място, не си води сметка.
Началникът на полицейското управление кимна.
— Трудно е да се докаже противното, но има място за размисъл.
Колгейт продължи:
— Следващият, преподобният Стивън Лейн. Той е напълно bonafide28 — бил е на служба в църквата в Сейнт Хелън, Уайтбридж, Съри — отказал се от нея преди малко повече от година поради лошо здравословно състояние. Лошото му здравословно състояние намерило израз в отиването му в дом за душевноболни. Престоял е там повече от година.
— Интересно — каза Уестън.
— Да, сър. Опитах се да измъкна колкото е възможно повече от завеждащия лекар, но знаете какви са тези доктори — трудно е да ги накарате да кажат нещо, за което да се заловите. Но доколкото можах да схвана, проблемът на негово преподобие бил някаква фикс-идея относно дявола — по-специално дяволът, предрешен като жена… аленочервена жена… грешницата от Вавилон.
— Хм — отбеляза Уестън, — тук е имало необходимите условия за убийство.
— Да, сър. Струва ми се, че Стивън Лейн е най-малкото една възможност. Покойната госпожа Маршъл е била добър пример за това, което един духовник би нарекъл „Алена жена“ — и косата, и поведението, и всичко останало. Струва ми се, че не е невъзможно той да е възприемал ликвидирането й като мисия, възложена на него. Тоест, ако наистина е смахнат.
— Нищо, отговарящо на тезата за изнудването?
— Не, сър, мисля, че що се отнася до това, можем напълно да го изключим. Има собствени средства, но не много, и никакво внезапно увеличаване напоследък.
— А разказът му за неговите действия в деня на убийството?
— Не мога да получа никакво потвърждение за тях. Никой не си спомня да е срещал свещеник по пътеките. А що се отнася до църковната книга, последното записване в нея е било преди три дни, а и никой не я е поглеждал от около две седмици. Той може съвсем спокойно да е отишъл там предишния ден, да речем, или дори два дни преди това, а да е сложил дата на записването си двайсет и пети.