Когато Линда се върнала, Кристин лесно уредила да излязат заедно до Залива на чайките. После се върнала в стаята си, извадила от някакъв заключен куфар шишенце с препарат за изкуствено получаване на тен, внимателно се намазала и хвърлила празното шишенце през прозореца, и то за малко да удари госпожица Брюстър, която се е къпела в морето. Втората част била изпълнена успешно.
Тогава Кристин си облякла бял бански костюм, а върху него плажен панталон и наметка с дълги, много широки ръкави, с което отлично прикрила току-що почернелите си ръце и крака.
В десет и петнайсет Арлин потеглила за своето рандеву, минута-две по-късно Патрик Редфън слязъл и проявил изненада и раздразнение. Задачата на Кристин е била съвсем лесна. Държейки собствения си часовник скрит, в единайсет и двайсет и пет тя попитала Линда колко е часът. Момичето погледнало часовника си и отговорило, че е дванайсет без петнайсет. След това тръгнало към морето, а Кристин си прибрала нещата за рисуване. Веднага щом Линда се обърнала с гръб към нея, тя грабнала часовника на момичето, който то трябвало да свали от ръката си, преди да влезе в морето, и го върнала назад, за да бъде точен. После забързала нагоре по скалистата пътека, изтичала през стеснената част на острова до горния край на стълбата, съблякла плажния си панталон и наметката, напъхала ги заедно с кутията си за рисуване зад някоя от скалите и бързо слязла по стълбата, показвайки най-добрата си гимнастическа форма.
Арлин била долу на плажната ивица, чудейки се защо Патрик толкова се бави. Видяла или чула някой да слиза по стълбата, погледнала предпазливо и за свое най-голямо раздразнение видяла най-неудобния човек — съпругата! Минала бързо по плажа и влязла в пещерата.
Кристин извадила от скривалището шапката с фалшивата червена къдрица, закопчана отдолу откъм гърба, и се излегнала, като шапката и къдрицата прикривали лицето и врата й. Съгласуването във времето било идеално. Минута-две по-късно лодката с Патрик и Емили Брюстър завили покрай носа. Спомнете си, че Патрик е този, който се навел да разгледа тялото. Патрик бил потресеният — шокиран, сломен от смъртта на своята любима! Неговият свидетел бил внимателно подбран. На госпожица Брюстър й се замайва главата, тя няма да се опита да се качи по стълбата. Тя ще напусне залива с лодката, Патрик естествено ще бъде този, който ще остане с тялото, в случай че убиецът все още се върти наоколо. Емили Брюстър потеглила с лодката да доведе полицията. Кристин, веднага щом лодката изчезнала, скочила, нарязала шапката на парчета с ножицата, която Патрик предвидливо е донесъл, натъпкала ги в банския си и се изкатерила по стълбата, облякла плажния си костюм и хукнала обратно към хотела. Време само да се изкъпе набързо, измивайки намазания кафяв тен, и да се пъхне в роклята за тенис. Направила още нещо. Изгорила парчетата от зелената картонена шапка и косите в камината на Линда, добавяйки един лист от календар, така че той да бъде свързан с картона. Не шапка, а календар е бил изгорен. Както подозирала, Линда е правила опити в магиите — буцата восък и карфицата показват това.
След това се отправила към тенискорта, пристигайки последна, но без да показва признаци на вълнение или забързаност.
Междувременно, Патрик отишъл в пещерата. Арлин не е видяла нищо и съвсем малко е чула — лодка, гласове — тя благоразумно е останала скрита. Но сега Патрик я извикал: „Всичко е чисто, скъпа.“ Тя излязла, ръцете му се стегнали около врата й и това бил краят на бедната, глупава, красива Арлин Маршъл… — Гласът му затихна.
За момент беше тихо, после Розамънд Данли изрече, потръпвайки леко:
— Да, можете да накарате човек да разбере всичко. Но това е историята от другата страна. Не сте ни разказали как вие се добрахте до истината?
Еркюл Поаро отговори:
— Веднъж ви казах, че имам много простичко мислене. Непрекъснато ми се струваше, че един-единствен човек би могъл да убие Арлин Маршъл. А най-подходящият беше Патрик Редфън. Той беше от тези par excellence30 мъже, които използват жените като нея… такъв мъж, който ще вземе спестяванията на една жена и ще й пререже гърлото при сделката. С кого щеше да се срещне Арлин онази сутрин? Според израза на лицето й, усмивката й, държанието й, думите й към мен — с Патрик Редфън. Следователно според логиката на нещата този, който я е убил, трябваше да е Патрик.