— Кълна се в душата си, че не мога да отмина тази порта! — каза Доминикъс разтреперан. — Няма да се успокоя, докато не разбера дали старият господин Хигимботън не виси на крушата!
Смъкна се от каруцата, върза юздите на стръката и затича по тревистата пътека между дърветата, като че го гонеше самият дявол. В същия миг селският часовник удари осем и при всеки глух удар Доминикъс усилваше своя бяг, докато накрая различи в средата на пустата градина неясните очертания на съдбовната круша. Един голям клон се протягаше от разкривения дънер над пътеката и хвърляше най-плътната сянка в цялата градина. Но в сянката като че ли се водеше някаква борба!
Търговецът никога не бе претендирал да обладава повече смелост, отколкото бе необходима за мирната му професия, нито можеше да я осъзнае в този ужасен случай. Едно е сигурно обаче — той се впусна напред, прасна с дръжката на камшика един як ирландец и видя, не увиснал на крушата, а разтреперан под нея и с примка на шията, самия стар господин Хигинботъм!
— Господин Хигинботъм — каза Доминикъс развълнувано, — вие сте почтен човек и аз имам доверие на вашата дума. Били ли сте обесен, или не?
Ако загадката все още е останала неизяснена, няколко думи ще обяснят начина, по който това „предстоящо събитие“ бе „хвърлило сянката си“ преди да настъпи. Трима мъже се бяха сговорили да оберат и убият господин Хигинботъм: двама от тях един подир друг се бяха уплашили и избягали, като по такъв начин отлагаха престъплението с по един ден. Третият тъкмо бе почнал да го осъществява, когато спасителят, сляпо следващ напътствията на съдбата като някакъв герой от стар роман, се яви в лицето на Доминикъс Пайк.
Остава само да се добави, че господин Хигинботъм взе търговеца под свое покровителство, подкрепи усилията му, насочени към спечелване на хубавата учителка, и завеща цялото си имущество на децата им, като за тях самите остави лихвите. Когато му дойде времето, старият джентълмен, достигна върха на своите добрини като умря от естествена смърт в собственото си легло. След този печален случай Доминикъс Пайк напусна Кимбълтън и отвори голяма тютюнева фабрика в моето родно село.