Това обаче не е лов. Това е танц. А в тази бална зала понякога светлините угасват.
Но ние с вас ще танцуваме, въпреки това. Дори в тъмното. Най-вече в тъмното.
Ще ми окажете ли тази чест?
Глава II
Истории за Куката
1
Когато за първи път си купих „Известни филмови чудовища“, страховито завладяващото списание на Форест Акърман, в броя имаше почти академична статия от Робърт Блох на тема разликата между научнофантастичните филми и хорър филмите. Беше интересно четиво и, макар след осемнадесет години да не помня всичко, спомням си как Блох беше определил, че филмът „Нещото“ (по мотиви от класическата научнофантастична новела на Джон Кембъл „Кой е там?“), създаден от Хауърд Хоукс и Крисчън Найби, по същността си е научна фантастика, независимо от страшните елементи. Филмът „Те!“ от друга страна, отнасящ се за гигантски мравки, появили се в пустинята на Ню Мексико (в резултат от ядрени опити, разбира се), Блох беше нарекъл чист филм на ужасите, независимо от привидния научнофантастичен сюжет.
Тази разделителна линия между фантазия и фантастика (защото, за да сме точни, трябва да кажем, че ужасите са подразделение на обширния жанр на фантазията) рано или късно бива обсъждана на всяка тематична сай-фай или фентъзи конвенция (за незапознатите нека кажа, че всяка година се провеждат буквално стотици такива конвенции). Ако ми даваха по петаче за всяко писмо, отпечатано в аматьорските и специализирани списания относно тази особена двойка фантазия/фантастика, щях да имам достатъчно пари да си купя остров Бермуда.
Идеята да се намери точно определение е истински капан. Аз лично не се сещам за по-скучна академична дисциплина. Точно като безкрайното обсъждане на интонационни единици в съвременната поезия или възможното излишество на някои препинателни знаци в краткия разказ, и тази дискусия попада в категория „Колко ангели се събират на върха на топлийката?“ и по принцип интересува само два типа хора — пияните и дипломантите, две почти идентични състояния на некомпетентност. Ще си позволя да посоча очевидните факти: и двата типа произведения са рожби на въображението и се опитват да създадат светове, които не съществуват, не могат да съществуват или още не съществуват. Между фантазия и фантастика, разбира се, има разлика, но най-добре да я търсите сами за себе си и, ако го направите, ще се убедите, че границата е доста криволичеща. „Пришълец“ например е филм на ужасите, въпреки че демонстрира доста по-солидни научни основи от „Междузвездни войни“. „Междузвездни войни“ пък е научна фантастика, но от този тип бум-тряс фантастика, характерна за писатели като Е. Е. „Доктора“ Смит и Мърей Лейнстър: космически уестърн, преливащ от изследователски дух.
Някъде по средата, в една рядко използвана от филмовите творци буферна зона, попадат произведения, които комбинират фантазия и фантастика без хорър елементи — „Близки срещи от третия вид“ например.
При толкова много подразделения (всеки запален почитател ще ви изброи поне дузина, като се почне с утопия, антиутопия, меч и магия, героичен епос, исторически творби на бъдещето и така до прималяване) разбирате защо не ми се ще да отварям тази конкретна врата по-широко, отколкото е нужно.
Нека вместо определения ви предложа няколко примера и после ще продължим — а какъв по-добър пример от „Мозъкът на Донован“?
Не е задължително в хорър филмите да отсъства научната фантастика. Романът на Кърт Сиодмак „Мозъкът на Донован“ тръгва от научна фантастика и преминава в чист ужас (подобно на „Пришълец“). Книгата е филмирана два пъти12 и мисля, че и двете версии се радват на добър успех. И книгата, и филмите се въртят около учен, който, макар и не точно луд, доста е разтеглил понятието за нормалност. Той явно заема мястото си като директен наследник на оригиналния Луд Учен, Виктор Франкенщайн13. Та този учен експериментира с метод за поддържане на мозъка жив след смъртта на тялото, чрез потапянето му в контейнер с електрически зареден физиологичен разтвор.
12
Всъщност има три филмови версии на този роман. Авторът явно е пропуснал най-ранната версия от 1944 г. А само година след издаването на „Злокобен танц“ е направена и радио адаптация на „Мозъкът на Донован“, издадена след това като грамофонна плоча. — Б.пр.
13
А преди него веригата се простира може би до Фауст? Дедал? Прометей? Пандора? Ето ви една генеалогична линия, която води началото си от самите врати на Ада! — Б.авт.