По времето на „Трилър“ имаше други ТВ програми, които бяха истински кървави бани. Беше времето на „Недосегаемите“ с участието на Робърт Стак в ролята на невъзмутимия Елиът Нес, където неизброими гангстери намираха своята ужасна смърт (1959–1963); „Питър Гън“ (1958–1961), „Стотицата на Кейн“ (1961–1962) и още доста други. Беше време, когато цареше телевизионно насилие. Ето защо, след колебливи тринадесет седмици, „Трилър“ можа да се превърне в нещо повече от имитация на „Алфред Хичкок представя“, което явно е бил началният му замисъл (сред ранните епизоди имаше сюжети от типа на: неверен съпруг се опитва да хипнотизира жена си да се хвърли от една скала; опит да се отрови леля Марта и с парите от наследството да се изплатят натрупаните дългове от хазарт и прочее скучновати теми) и да заживее собствен мрачен живот. За известно време — между януари 1961 г. и април 1962 г. — за към петдесет и шест от общо седемдесет и осемте си епизода, това шоу беше единствено по рода си и телевизията не ни е предлагала нищо подобно оттогава.
„Трилър“ се излъчваше под формата на антология (същото важи за всяко ТВ предаване в областта на ужаса и свръхестественото, което се е радвало на поне умерен успех) с водещ Борис Карлоф. Карлоф е работил в телевизията и преди това, малко след като хорър вълната на студио Юнивърсал от тридесетте години се е изчерпила и преминала в серия комедии в края на четиридесетте. Тази негова по-ранна програма е излъчвана за кратко през есента на 1949 г. по начинаещия ТВ канал на АВС. Първоначално озаглавено „С участието на Борис Карлоф“, преименувано на „Театър на мистериите с участието на Борис Карлоф“, шоуто не бележи особен успех и е спряно. По тон и усещане обаче то е изключително близко до „Трилър“, който се появи единадесет години по-късно. Ето накратко сюжета на един епизод от „С участието на Борис Карлоф“, който спокойно може да е взет от „Трилър“:
Един английски екзекутор твърде много се наслаждава на работата си, за която му плащат по пет гвинеи на обесен затворник. Той изпитва истинско удоволствие от звука на прекършения врат, от безпомощно размятаните ръце. Когато бременната му съпруга открива истината за неговата професия, тя го напуска. Двадесет години по-късно екзекуторът е извикан да изпълни присъдата на някакъв младеж, което той прави с удоволствие, макар да има тайно доказателство за невинността на осъдения… Едва тогава той се изправя лице в лице с бившата си жена, която му казва, че току-що е убил собствения си син. Вбесен, той я удушава и сам е осъден на смърт, а петте гвинеи за обесването му са платени на нов екзекутор115.
Сюжетът е сроден с един епизод от втори сезон на „Трилър“. Там екзекуторът е французин, обслужва гилотина вместо бесило и е представен по-скоро като положителен образ, чиято работа не е попречила на отличния му апетит — той е истински гигант. Призори един ден му предстои да екзекутира особено зъл убиец. Престъпникът обаче не е изгубил надежда. Неговата дама си е спечелила симпатиите на екзекутора и двамата злосторници се надяват да се възползват от една стара вратичка в закона, според която, ако екзекуторът умре в деня на екзекуцията, осъдените на смърт за този ден се освобождават (честно казано, не знам дали такова правило наистина е съществувало, както американския закон, че не може един и същи човек да се съди два пъти за едно и също престъпление, или е измислица на Корнел Улрич, сценарист на този епизод).
Дамата сервира на екзекутора закуска, богато подправена със силна отрова. Той хапва до насита, както винаги, и тръгва към затвора. По средата на пътя усеща първата пронизваща болка. Остатъкът от епизода е чист образец за кръвосмразяващо напрежение, демонстрирано чрез постоянно прехвърляне на картината между килията на осъдения и екзекутора, мъчително напредващ по парижките улици. Екзекуторът, явно изряден човек, е решен да изпълни задълженията си.
Той стига затвора, пада на земята по средата на двора и буквално тръгва да пълзи към гилотината. Затворникът междувременно е изведен, облечен в подходяща бяла риза с отворена яка (сценаристът явно е любител на „Повест за два града“) и двамата се срещат на ешафода. Вече съвсем на края на силите си екзекуторът успява да заложи главата на крещящия затворник в гилотината над кошницата, преди сам да падне мъртъв.
Осъденият на колене, с навирен задник — досущ като пуйка, която си е заклещила главата в оградата — започва да крещи, че е свободен, свободен, чувате ли, ахахахахахаха! Докторът, който е трябвало да удостовери смъртта на затворника, сега се оказва в позиция да направи същото за екзекутора. Той опипва китката на мъжа за пулс и не го открива, но когато пуска ръката му, тя пада върху лоста на гилотината. В следващия миг острието профучава надолу, а екранът потъмнява, като ни оставя с увереността, че е въздадена все някаква форма на справедливост.
115
От „Пълен справочник на основните телевизионните предавания, 1964 до наши дни“, редактирана от Тим Брукс и Ърл Марш (издателство Балантайн Букс, Ню Йорк, 1979 г.), стр 586. — Б.авт.