В началото на сериала „Трилър“, просъществувал две години, Карлоф беше на шестдесет и четири години и с разклатено здраве. Заради хронични болки в гърба се е налагало да носи окачени по себе си тежести, за да може изобщо да стои изправен. Някои от тези негови увреждания са възникнали още при снимките на „Франкенщайн“ през 1932 г. По тази причина той не се появява във всеки епизод — много от епизодичните актьори в „Трилър“ са съвсем незабележими и по-късно успешно прогресират до пълно безличие (един от тях, Реджи Налдър, изигра вампира Барлоу в телевизионната версия на „Сейлъмс Лот“, продуцирана от CBS), но почитателите на сериала помнят няколко забележителни изпълнения на Карлоф (например в епизода „Странната врата“). Присъствието му беше все така завладяващо, това не се беше променило. Лугоши може да беше приключил кариерата си в бедност и унижение, но Карлоф, с изключение на един-два погрешни избора, като версията на „Франкенщайн“ от 1970 г., си замина, както се беше появил — като истински джентълмен.
Продуциран от Уилям Фрай, „Трилър“ беше първият телевизионен сериал, който се възползва от онази съкровищница на идеи, скрити в старите издания на списание „Странни истории“. Дотогава паметта им беше поддържана жива само в сърцата на почитателите и чрез няколко издадени сборника с меки корици и антологиите на Аркам Хаус с ограничен тираж. От гледна точка на хорър почитателите едно от най-важните предимства на „Трилър“ е фактът, че сериалът все повече разчиташе на писатели, публикували тъкмо в ония евтини списания с ужасии — писателите, които през двадесетте, тридесетте и четиридесетте години са извели хорър жанра от нишата на Викторианско-Едуардовските истории за призраци, където той е бил затънал от доста време, и са го насочили към съвременната идея за съдържание и въздействие на историите на ужаса. Робърт Блох беше представен с „Гладно стъкло“, история, в която огледалата в една стара къща крият злокобна тайна; адаптацията на „Гълъби от ада“ на Робърт Хауърд, една от най-добрите хорър истории на века, си остава любимият епизод за мнозина почитатели на сериала116. Сред другите епизоди се открояват „Перуката на мис Девор“, в който една червена перука магически поддържа една актриса млада… до последните пет минути от епизода, когато тя губи перуката си и всичко останало. Сбръчканото, хлътнало лице на мис Девор, младежът, който се клатушка надолу по стълбите на западналото южняшко имение с брадва, забита в главата („Гълъби от ада“); онзи тип, който вижда лицата на околните превърнати в чудовищни гротески, когато си сложи специален чифт очила („Измамниците“, също по разказ на Блох) — това може да не са примери за изтънчено изкуство, но в рамките на „Трилър“ те осигуряваха онези неща, които почитателите на хорър жанра ценят над всичко друго — сносна история, комбинирана с откровеното желание зрителят да се изплаши до припадък.
Години след излъчването на „Трилър“ една продуцентска фирма, свързана с NBC — телевизионната мрежа, която излъчваше сериала — придоби правата за три разказа от моя сборник „Нощна смяна“, излязъл 1978 г., и ми предложи да напиша сценариите. Един от разказите беше „Ягодова пролет“, в който се разказва за сериен убиец психопат от типа на Джак Изкормвача, който тормози един потънал в мъгли колеж. Около месец след като предадох сценариите, ми се обади някакъв младок от отдел „Стандарти и практики“ на NBC (разбирай Цензурата). Ножът, с който моят убиец нападаше жертвите си, трябвало да отпадне. Ножовете били твърде фалически символ. Аз предложих в такъв случай да го направим удушвач. Младокът ентусиазирано се съгласи. Аз затворих със самочувствието на голям умник и превърнах изкормвача в удушвач. В крайна сметка обаче „Стандарти и практики“ изхвърли целия епизод с все удушвача — окончателното им мнение беше, че историята е твърде противна и страховита. Предполагам нито един от тях не е гледал Патриша Бари в „Перуката на мис Девор“.
3
Телевизионният екран е тъмен.
Появява някаква неясна картина, която безпомощно се върти насам-натам, а после избледнява.
Екранът отново потъмнява, като черното поле се нарушава от единствена вълнообразна бяла линия, която вибрира хипнотично.
116
А има и такива, според които това е най-страховитата екранизация в телевизионната история. Аз не съм съвсем съгласен. Аз бих отредил това звание на последния епизод от малко известния сериал „Автобусна спирка“ (адаптация по пиесата и филма на Уилям Инге). Сериалът, класическа драма, беше отменен след истински скандал, породен от епизод, в който известният за времето си рок музикант Фабиан Форте участваше като сериен изнасилвач — сценарий по мотиви от роман на Том Уикър. Последният излъчен епизод обаче прави рязко отклонение към свръхестественото и за мен тази адаптация, направена от Робърт Блох на собствения му разказ „Целувам сянката ти“, е ненадмината в телевизията или където и да било другаде по своето неумолимо усещане за надигащ се ужас. — Б.авт.