Макгавин, който е талантлив актьор, никога не е постигал такава автентичност, както във филма „Нощен преследвач“120. Тъкмо прагматизмът на героя ни позволява да повярваме в съществуването на вампира — ако скептик като Карл Колчак вярва, заявява филмът убедително, значи трябва да е вярно. Успехът на „Нощен преследвач“ не остана незабелязан в АВС, които по онова време, когато още не разполагаха с Морк, Фонз и всички останали страхотни герои, бяха постоянно гладни за потенциални хитове. Филмът набързо се сдоби с продължение — „Нощен удушвач“. Този път убийствата се извършваха от лекар, който беше открил тайната на безсмъртието, стига да отнема живота на пет души на всеки пет години, за да си направи нова доза еликсир. Този път действието се развива в Сиатъл, където патолозите прикриват факта, че по вратовете на удушените жертви са открити остатъци от разлагаща се човешка плът — към края на цикъла, разбирате ли, докторът доста се вмирисва. Колчак разкрива тайната на патолозите и проследява чудовището до леговището му в т.нар. „таен град“ на Сиатъл — подземен участък в старата част на града, който сценаристът Матисън посетил по време на една ваканция през 1970 г121. Накрая Колчак, естествено, успява да бастиса лекаря зомби.
След това АВС реши да продължи приключенията на Колчак в телевизионен сериал, съвсем предвидимо озаглавен: „Колчак: Нощен преследвач“, и скоро първият епизод беше излъчен на 13 септември 1974 г. Сериалът някак оцеля един сезон, но беше пълен провал. Още от самото начало имаше проблеми с продукцията. Дан Къртис, на когото се дължеше успехът на двата филма, по никакъв начин не беше свързан със сериала (никой от хората, с които разговарях, не можа да ми каже защо). Матисън, сценаристът на филмите, не беше написал нито един епизод от сериала. Пол Плейдън, оригиналният продуцент, беше напуснал още преди да почне излъчването на сериала и беше заменен от Сай Чърмак. Повечето режисьори бяха незабележими, а за специалните ефекти беше отделен смехотворен бюджет. Един от любимите ми специални ефекти, съвсем в духа на покрития с козина Фолксваген в „Нападението на гигантския паяк“, беше постигнат в епизод, наречен „Смъртоносният Испанския мъх“. В него Ричард Кийл — който по-късно щеше да стане известен като злодея Челюсти в два от филмите за Джеймс Бонд — се промъкваше из задните улички на Чикаго с не съвсем добре прикрит цип на гърба на костюма си тип „Блатно чудовище“.
Но най-големият проблем на „Нощен преследвач“, който важи за всички сериали с окултна тематика, където епизодите не са обособени всеки за себе си, беше абсолютната неспособност да се отхвърли товарът на скептицизма. Човек можеше да се вживее в приключенията на Колчак, докато той издирваше вампира във Вегас. С известно усилие зрителят можеше да му повярва и втори път, докато той беше по следите на безсмъртния доктор в Сиатъл. Но с цял сериал беше много по-трудно. Колчак отива да отрази последното пътуване на стар луксозен кораб и открива, че един от спътниците му е върколак. Заема се да пише за изборната кампания на един млад начинаещ политик и открива, че кандидатът за Сената е продал душата си на дявола (ако вземем предвид Уотъргейт или Абскам, този сюжет дори не звучи особено свръхестествено). Колчак също се натъква на праисторическо влечуго в канализацията на Чикаго (в „Часовият“); сукубус (в „Страховито наследство“); сборище на вещици (в „Колекцията Треви“); и в една от най-безвкусните продукции в историята на телевизията, дори си има работа с мотоциклетист без глава („Резачка“). В един момент стана напълно невъзможно да се отхвърли скептицизмът. Изглежда даже екипът, който правеше сериала, сам не си вярваше, затова все по често почнаха да правят горкия Колчак за смях. Накратко, това, което се случи с този сериал, беше ускорена версия на Синдрома на Юнивърсъл: от хорър към хумор. Само че филмовите чудовищата изминаваха този път за към осемнадесет години. На нощния преследвач му отне само двадесет епизода.
120
Тази роля е надградена върху образа на Дейвид Рос, частен детектив, когото Макгавин изигра в чудесен (макар и оцелял за кратко) сериал на NBC, озаглавен „Аутсайдерът“. Вероятно само покойният Дейвид Дженсен в ролята на Хари Оруел и Браян Кийт като Лу Арчър (в един сериал продължил само шест седмици — едно мигване и сте го изпуснали) могат да се мерят с Макгавин в ролята на частен детектив. — Б.авт.
121
По-голямата част от информацията за „Нощен преследвач“ съм почерпил от подробния анализ на Бърт Роджър на филма и сериала, публикуван в списание Фангория (Брой №3, декември 1979 г.). Същият брой съдържа безценно хронологично описание на всеки от епизодите в сериала. — Б.авт.