Кембъл и Хърбърт пишат на онзи непогрешимо коректен английски. Историите им излизат пред света със закопчани панталони, вдигнати ципове и добре изпънати тиранти — но какъв противоположно различен краен ефект постигат само!
Джеймс Хърбърт се втурва към нас с протегнати напред ръце. На него не му стига просто да привлече вниманието ни, той ни сграбчва за реверите и започва да крещи в лицето ни. Този подход не страда от излишен артистизъм и никой няма да го сравни с Дорис Лесинг или В. С. Нейпол… но е ефективен.
„Мъглата“ (без връзка с едноименния филм на Джон Карпентър) е разказ от множество гледни точки на събитията, които се случват след като една подземна експлозия отваря метален контейнер, заровен някога от Британското министерство на отбраната. Контейнерът съдържа жив организъм, наречен микоплазма (страховита протоплазма, която може да напомни на читателите за един малко известен японски филм от петдесетте, озаглавен „X-хората“), който на вид изглежда като жълто-зеленикава мъгла. Подобно на беса, той напада мозъците на хората и животните, които попадат в мъглата, и ги превръща в побеснели маниаци. Някои от случаите, в които засегнатите са животни, са особено ужасни. В едно пасище, до което мъглата достига, един земеделец е стъпкан до смърт от собствените си крави. Един магазинер, пълен алкохолик, изглежда се интересува единствено от състезателните си гълъби, особено един ветеран сред тях, гълъб на име Клод. На връщане към Лондонския си дом, гълъбите прелитат през мъглата. След това изкълвават очите на магазинера. Напълно дезориентиран, той пада от покрива, където е гълъбарникът, и умира.
Хърбърт не си губи времето да придава изисканост на написаното и не се свени да предаде дори най-противните сцени. Вместо това нетърпеливо, алчно се втурва към всяка нова ужасия. В една сцена полудял шофьор кастрира с градинска ножица учителя, който е бил негов съперник. В друга, възрастен бракониер, който е бил заловен и ступан от голям местен собственик на земя, под въздействието на мъглата го напада и го заковава към масата в собствената му трапезария преди да го довърши с брадва. Надменен банков мениджър е заключен в собствения си трезор, учител по физическо е пребит до смърт от учениците си, а в най-въздействащата сцена в книгата, почти сто и петдесет местни жители и летуващи туристи в Борнмаут навлизат в океана в акт на масово самоубийство.
„Мъглата“ е публикувана през 1975 г., три години преди ужасните събития в Джоунстаун, Гвиана, и много от сцените в книгата, особено епизодът в Борнмаут, сякаш ги предсказват. Епизодът е предаден през очите на млада жена на име Мейвис Евърс. Тя е лесбийка, чиято любовница я е напуснала, след като е открила радостите на хетеросексуалната любов и Мейвис е решила да отиде в Борнмаут, за да са самоубие… ирония, достойна за най-добрите комиксови традиции. Тя нагазва до гърди във водата, но се изплашва и решава, че все пак ще опита да продължи да живее. Мъртвото течение едва не я улавя, но след кратка, напрегната борба, тя успява да излезе на плиткото. Когато се обръща с лице към брега, Мейвис съзира този кошмар:
Стотици — може би хиляди? — хора слизаха по стълбите към плажа и вървях към нея, към морето.
Дали не сънуваше? (…) Хората от града напредваха към морето в една плътна стена, без да издават звук, втренчени в хоризонта, сякаш нещо ги призоваваше. Лицата им бяха бледи, отнесени, едва ли не нечовешки. Сред тях имаше и деца. Някои вървяха сами, сякаш без да са придружени от родители; други, които не можеха да вървят, ги носеха на ръце. Повечето хора бяха по пижами, някои бяха голи, явно бяха станали направо от леглата си в отговор на повикване, което Мейвис не беше нито чула, нито усетила.
Не забравяйте, това е писано преди трагедията в Джоунстаун. Малко след онези събития чух един коментатор да казва с печален, дълбок глас: „Дори в най-мрачните си представи, човешкият ум не може да обрисува нещо такова.“ Аз веднага се сетих за епизода в Борнмаут от „Мъглата“ и си помислих: „Грешиш. Джеймс Хърбърт го е обрисувал.“