Моето послание винаги е едно и също: ние сме най-съвършеното, най-гениалното, вероятно най-богоподобното творение на Вселената. И всеки мъж и жена притежават способността да пренаредят общоприетата вселена според своите възгледи. Моите истории разказват за смелост, почтеност, приятелство и издръжливост. Понякога го правят с любов, понякога чрез насилие, понякога с болка, с мъка или с радост. Но всички те носят едно и също послание: колкото повече знаете, толкова повече можете. Съдбата е на страната на подготвения ум.
Моята работа поддържа хаоса. Моята цел в личен и професионален план, е да поддържам огъня под врящия казан. Когато престанеш да бъдеш опасен, хората те наричат досадник. Аз предпочитам размирник, бунтовник, бандит. Виждам се като комбинация от Зоро и Джемини Крикет. Изпращам историите си в света, за да създават безредици. От време на време някой критикар възмутено възкликва за творбите ми: „Той ги пише само, за да шокира!“.
Аз се усмихвам и кимам. Абсолютно вярно.
Така откриваме, че стремежът на Елисън да види света през призмата на фантазията не се отличава особено от желанието на Кърт Вонегът да го види през призмата на сатирата, половинчатата научна фантастика и екзистенциалната безвкусица; или опитът на Хелър да го види като безкрайна трагикомедия, разигравана в една своеобразна лудница на открито; или идеята на Пинчон да го види като най-продължителната абсурдистка пиеса, разигравана в света (мотото в началото на втора част от романа му „Гравитационната дъга“ е взето от „Магьосникът от Оз“: „Мисля, че вече не сме в Канзас, Тото“. Според мен Елисън би се съгласил, че това изречение идеално обобщава следвоенния американски живот). Основното сходство между всички тези писатели, е, че те всички пишат басни. Без значение от разликата в стил и гледна точка, всички техни произведения имат морална поука.
В края на петдесетте Ричард Матисън написа ужасяваща и съвсем достоверно звучаща история за един съвременен сукубус. Една от най-шокиращите и въздействащи истории, които съм чел изобщо. Подобна история има и в „Странно вино“, но в разказа „Самотните жени са съдове на времето“ сукубусът е много повече от сексуален вампир. Тя е агент на моралните сили, чиято задача е да възстанови баланса, като открадне самочувствието на мъж, който се възползва от самотните жени в баровете, защото е лесно да ги вкара в леглото си. Тя разменя своята самота за потентността на Мич и след края на сексуалния акт му казва: „Ставай, обличай се и се махай от тук“. Историята не може да мине за социологически разказ, макар да има такъв оттенък. Тя е чисто и просто приказка с етична поука.
В „Посланик от Хамлин“, прословутият флейтист, който някога отвлякъл децата на Хамлин, се връща на 600 годишнината от това събитие и предвещава края на цялото човечество. Тук основната идея на Елисън, че прогресът се случва за сметка на моралните ценности, звучи като досадно натякване, предвидимо смесване на моралните възгледи на „Зоната на здрача“ и Поколението Удсток (човек почти може да чуе гласът от високоговорителите, който призовава: „И да оберете боклуците след себе си“). Обяснението на пратеника за неговото завръщане е просто: „Или спрете да правите всичко, с което съсипвате това място, или това място ще ви бъде отнето.“ Но думите, които Елисън е подбрал за своя наподобяващ новинарски говорител разказвач, ми звучат като да са произнесени от Бухала от детските приказки: „Спрете да покривате зелената земя с пластмаса, спрете да се биете, спрете да убивате приятелството, имайте кураж, не лъжете, спрете да се нападате взаимно…“ Всичко това са личните идеи на Елисън и те са чудесни идеи, но аз предпочитам да чета истории без лозунги.
Предполагам, че тази грешка — история, която звучи като телевизионна реклама — е риск, който всеки автор на басни поема. Вероятно рискът е по-голям за авторите на кратки разкази, отколкото на романи, макар че, когато един роман пропадне в тази яма, последиците са далеч по-катастрофални (потърсете в местната си библиотека романите на репортера от петдесетте и шестдесетте Том Уикър — направо ще ви побелее косата). В повечето случаи Елисън успява да избегне този капан или да го прескочи, или да скочи направо в него, умишлено, като избягва сериозни травми единствено заради таланта си или по божията милост, или някаква комбинация от двете.