Видяна в тази светлина, хорър историята, струва ми се, е по-вероятно да бъде оправдана, отколкото заклеймена.
17
Боже мой, вижте само, струва ми се, че слънцето вече изгрява. Танцували сме цяла нощ, като двама влюбени в стар мюзикъл на Метро Голдуин Майер. Но оркестърът вече си е събрал нотите и инструментите и е напуснал сцената. Всички останали танцьори са си тръгнали, останали сме само ние двамата и явно и на нас ни е време да вървим. Не мога да ви опиша какво удоволствие ми достави тази наша нощ заедно и ако понякога съм ви се сторил непохватен танцьор (или съм ви настъпвал по пръстите), искрено се извинявам. Чувствам се, както вероятно всички влюбени се чувстват в края на танците — уморени, но щастливи.
Докато ви изпращам до вратата, мога ли да ви кажа още нещо? Да постоим за момент тук, във вестибюла, докато разстилат килима в залата и загасят светлините. Нека да ви помогна с палтото, няма да ви отнема много време.
Подлагането под съмнение на етиката в художествените хорър произведения вероятно води към по-важен въпрос. Руснаците имат поговорка за „крясъка на бекаса“. Фразата е иронична, защото бекасът е роден вентрилоквист и ако стреляте натам, откъдето дочувате крясъка му, ще си останете гладни. „Застреляй бекаса, а не смехът му“, казват руснаците.
Да видим дали ще намерим поне един бекас някъде из тези храсталаци, огласени от птичи крясъци. Може би той се крие в тази кратка статия — достоверен факт, не измислица — взета от „Книга на списъците“ — онзи своеобразен информационен килер на авторите Уолъс и Уалечински, пълен с полезни вехтории176. Докато се приготвяте да си тръгвате, помислете над това:
На 6 юли, 1944 г., циркът „Барнум и Бейли“ изнасял представление в Хартфорд, Кънектикът, пред публика от седем хиляди души, когато избухнал пожар. 168 души били убити, 487 ранени. Сред смъртните случаи имало малко момиче на видима възраст шест години, което останало неидентифицирано. Тъй като никой не дошъл да я потърси и понеже лицето й било ненаранено, й направили снимка и я разпространили първо в района, а после из цялата страна. Минали дни, седмици, месеци, но никой, нито роднина, нито някое приятелче, никъде в Съединените щати не я разпознал. Самоличността й остава неизвестна до днес.
В моите представи порастването е свързано с формирането на напълно ограничено тунелно зрение и закърняване на въображението (но какво стана с малката госпожица Никоя, ще попитате вие — спокойно, ще се върнем на нея). Децата виждат всичко, интересуват се от всичко. Типичното изражение на бебето, което е нахранено, подсушено и будно, е едно широко ококорено любопитство: „Здравейте, приятно ми е да се запознаем, изумен съм, че съм тук“. Детето все още не е придобило маниакалните модели на поведение, които ние одобрително наричаме добри трудови навици. То все още не е възприело идеята, че правата линия е най-краткият път между две точки.
Всичко това се случва по-късно. Децата вярват в Дядо Коледа — за тях това не е нищо особено, просто поредната запаметена информация. Вярват също в Торбалан, зайчето Трикс (от рекламата на зърнените закуски), в страната Макдоналдландия (където хамбургерите растат по дърветата и умерените кражби са общоприето явление — вижте само колко симпатичен образ е Хамбуркрадецът), във феята на зъбките, която взема зъби и оставя в замяна сребърни парички… децата приемат всичко това като общоизвестни факти. Това са по-разпространените митове. Има и други, доста по-конкретни, но също толкова странни. Дядо е отишъл да живее при ангелите. Пълнежът на топката за голф е най-страшната отрова на света. Ако стъпиш на пукнатина, ще строшиш на майка си гърба. Ако минеш през храст зеленика, сянката ти ще се закачи на тръните и ще си остане да се развява там.
176
„Книга на списъците“ е поредица книги, съдържащи списъци от по сто точки по някаква необичайна тема. Например „Списък от сто души, заподозрени, че са били Джак Изкормвача“, „Списък от сто личности, които Роналд Рийгън е цитирал погрешно“, „Списък на стоте породи кучета, които хапят хората най-много и най-малко“ и пр. — Б.пр.