И отново либералните критици, чиито идеи за цивилизация, живот и смърт са доста по-сложни, не биха одобрили такива самоцелни кланета и ги виждат в най-добрия случай като морален еквивалент на това да се късат крилцата на мухите, а в най-лошия като действията на онзи прословута линчуваща тълпа. Но това сравнение с откъснатите крилца на мухите си струва да се разгледа по-внимателно. Почти няма деца, които в някакъв момент от развитието си да не са късали крилцата на мухи или да не са седели запленени на тротоара да наблюдават как умира някоя буболечка. В началото на „Дивата банда“ група щастливи, хихикащи хлапета изгарят жив един скорпион — разни хора, които явно не се интересуват твърде от деца (или не ги познават особено добре) погрешно смятат, че тази сцена демонстрира т.нар. „детска жестокост“. Но децата рядко са жестоки умишлено и още по-рядко измъчват някоя животинка, както те го разбират103. Ако се случи да убият бръмбар, те го правят в духа на експеримента, за да наблюдават предсмъртната борба на буболечката, точно както някой учен би наблюдавал смъртта на морско свинче, което е вдишало нервно-паралитичен газ. Ако си спомняте, Том Сойер едва не си строши врата от бързане да види мъртвата котка на Хък, а едно от богатствата, които прие като заплащане за привилегията да му боядисат оградата, беше мъртъв плъх и „връв, на която да се люшка“.
А какво ще кажете за това:
Бинг Кросби е разказвал следната история за един от синовете си. Когато момчето било на шест години костенурката му била умряла и то било просто неутешимо. За да помогне Бинг предложил да я погребат и синът му, явно не особено облекчен, приел. Двамата намерили кутия от пури, подплатили я с коприна отвътре, а отвън я боядисали в черно. Изкопали дупка в задния си двор, Бинг внимателно положил „ковчега“ в нея, казал дълга прочувствена молитва и изпял един химн. В края на службата очите на момчето светели от тъга и вълнение. Бинг го попитал дали иска да види любимеца си за последен път преди да засипят гроба. Момчето казало, че иска, така че Бинг повдигнал капака и точно тогава костенурката се размърдала. Малкият се взирал в нея известно време, а после погледнал баща си и казал: „Хайде да я убием“104.
Децата са безкрайно, ненаситно любопитни не само за смъртта, но и за всичко друго — а и защо не? Те са като хора, които са влезли в киното насред прожекцията на филм, който върви вече хиляди години. Интересно им е да знаят какъв е сюжетът, кои са героите, но най-вече каква е вътрешната логика на тази история — драма ли е, трагедия, комедия? Може би чист фарс? Те нямат отговор на тези въпроси, защото Сократ, Платон, Кант или Ерик Сегал (все още) не са ги инструктирали. Когато си на пет, най-големите авторитети в живота ти са Дядо Коледа и Роналд Макдоналд, а най-неотложните въпроси са: може ли да се ядат крекери на челна стойка и дали пълнежът на топките за голф наистина е отровен. Когато си на пет, търсиш знание по онези пътеки, до които имаш достъп.
В този ред на мисли, нека ви разкажа моята лична история с мъртва котка. Когато бях на девет и живеех в Стратфорд, Кънектикът, двама мои приятели, братя от нашата улица, откриха вкочанясващия се труп на една мъртва котка в канавката близо да „Строителни материали Бърет“, точно срещу пустеещия парцел, където играехме бейзбол. Аз бях призован за консултация и помолен да споделя мнението си по проблема с мъртвата котка.
Котката беше сива и явно блъсната от минаваща кола. Очите й бяха полуотворени и ние забелязахме, че по тях се е събрала прах и песъчинки. Първи извод: когато си мъртъв, не ти пука, че в очите ти влиза прах (ние естествено приемахме, че всички изводи, които важат за котката, важат и за хлапетата).
Огледахме я за червеи.
Нямаше червеи.
„Може да са вътре?“, предположи Чарли с надежда (Чарли беше едно от ония хлапета, които произнасяха неправилно заглавието на филма на Уилям Касъл „Злокобно“ и в дъждовни дни ме канеше у тях да четем комикси).
Проверихме за червеи като обърнахме котката на едната и на другата страна — с помощта на пръчка естествено кой знае какви микроби пъплят по една мъртва котка. Не видяхме никакви червеи.
103
Моля, не ме разбирайте погрешно. Децата могат да са подли и неприятни и, когато ги видите във вихъра им, може да ви налегнат мрачни мисли за бъдещето на човечеството. Но подлостта и жестокостта, ако и да са свързани, са съвсем различни неща. Жестоката постъпка е умишлена, тя изисква преднамереност. Подлостта от друга страна е спонтанна, непланирана. За жертвата — обикновено друго дете — резултатът може да се окаже един същ, но в едно морално общество присъствието или отсъствието на преднамереност е ключово. — Б.авт.
104
От „Децата: ден подир ден“, редактирана от Елизабет Шарлат, издателство „Саймън и Шустър“, Ню Йорк, 1979 г. Тази конкретна история, предадена от Уолтър Джерълд. — Б.авт.