Тъй като едно задушевно обсъждане на ужасните филми (за разлика от филмите на ужаса) се явява един вид разкриване на дълбоки съкровени тайни, най-добре веднага да си призная, че не просто харесах „Пророчество“ на Франкънхаймър, а и го гледах три пъти. Единственият друг лош филм, който се радва на същото внимание в личната ми класация, е „Магьосник“ на Уилям Фридкин. Него го харесах заради изобилието от кадри в близък план на мъже, работещи здраво и затормозени машини, на огромните колела на камион, въртящи се в рядка кал и разръфани ремъци, всичко това запечатано с камера Панвижън-70. Страхотия! Изобщо „Магьосник“ ми се стори крайно забавен филм105.
Но да оставим сега Фридкин и да последваме Франкънхаймър в мейнските гори. Само дето филмът не е сниман в Мейн, а в щата Вашингтон и това си личи. Филмът разказва за здравен инспектор (Робърт Фоксуърт) и съпругата му (Талия Шайър), които отиват в Мейн да проверят дали една хартиена фабрика замърсява водите в района. Действието би трябвало да се развива някъде в северен Мейн — може би около Алагаш — но сценарият на Дейвид Селцър успява някак да прехвърли цял южен окръг на щата на сто и петдесет мили северно. Поредният пример за холивудското въображение. В екранизираната версия на „Сейлъмс Лот“, съгласно сценария на Пол Монаш едноименното градче се намира в околностите на Портланд, но в един момент младата двойка Бен и Сюзън съвсем между другото отиват на кино в Бангор — някакви си три часа път с кола. Иха.
Героят на Фоксуърт е фигура, която заклетият почитател на хорър филмите е виждал поне сто пъти: Отдаденият Млад Учен със съвсем леко Посребрени Коси. Жена му иска да имат дете, но Фоксуърт отказва да създаде нов живот в свят, където бебетата понякога ги изяждат плъхове, а развиващото се общество продължава да изхвърля радиоактивни отпадъци в океаните. Той с готовност приема пътуването до Мейн, за да се отърве от караниците за малко. Жена му с готовност приема пътуването до Мейн, защото е бременна и търси начин да му го съобщи по-безболезнено. Явно колкото и да е против размножаването, Фоксуърт явно е оставил противозачатъчните грижи изцяло на жена си, в ролята мадам Шайър, която успява да изглежда съвсем изтощена през целия филм. Изобщо не е трудно да повярваме, че всяка сутрин си драйфа закуската.
Но веднъж щом се озовава в Мейн, тази не съвсем обичайна двойка открива, че нещата са доста по-сложни. Местните индианци и хартиената фабрика са на нож по повод предполагаемото замърсяване. Още в началото един служител на фирмата само дето не разпорва водача на индианските протести с автоматичен трион. Гадост. Но признаците на замърсяването са още по-гадни. Фоксуърт забелязва, че старият индиански Уала (никой не смее да го нарича Вожда) постоянно си изгаря ръцете с цигарата, защото не усеща никаква болка — класически признак на живачно отравяне, посочва мрачно ученият на жена си. На брега на реката изскача попова лъжичка с размера на сьомга, а докато е на риболов, Фоксуърт вижда сьомга кажи-речи с размера на делфин.
За зла участ на бременната му съпруга, той улавя няколко риби и двамата ги изяждат, което се оказва много лошо за нероденото дете. Макар че въпросът какво точно може да роди госпожа Шайър след няколко месеца е оставен на нашето въображение. Към края на филма, това вече далеч не е най-важният въпрос.
В една мрежа в потока са открити мутирали бебета — ужасяващи, сбръчкани създания с черни очи и деформирани тела, които мучат и плачат, почти с човешки глас. Тези „деца“ са най-забележителният специален ефект във филма.
Майка им е някъде там и не закъснява да се появи, изглеждаща като нещо средно между одрано прасе и обърната наопаки мечка, и преследва Фоксуърт, Шайър и цялата им група. Пилот на хеликоптер си изгубва главата (но съвсем деликатно, все пак филмът е разрешен и за по-млада публика); Старият Лош Директор, Който Е Лъгал На Всяка Крачка също е бастисан. В един момент чудовищната майка прекосява езеро, което прилича на детски надуваем басейн сниман от подходящия ъгъл (което навява спомени за такива чудеса на японските специални ефекти като „Хидра, триглавото чудовище“ и „Годзила срещу чудовището Смог“) и се втурва в една хижа, където се е укрила намаляващата група. Макар да ни е представен като типичен гражданин от самото начало, Фоксуърт успява да убие чудовището с лък и стрела. Докато Фоксуърт и Шайър отлитат от пустошта, виждаме как друго чудовище надига глава и проследява с поглед отдалечаващия им се малък самолет.
105
Виж, с последния филм на Фридкин, „Фатален партньор“, изобщо не се забавлявах, но все пак ме впечатли, защото подозирам, че е показателен за бъдещето на лошите филми с голям бюджет — на вид лъскави, но все пак долнопробни — като изящен кристален блок, в който вместо цветя е запечатан плъх. — Б.авт.