— Зная, алеите тук са много приятни. Можете да откриете и доста редки видове. Ботанически, имам предвид. В живите плетове. Никой не бере цветя от живите плетове. Из тези краища не стъпват туристи и разни такива. Да, понякога откриваме много редки видове. Сивокафеникавото мушкато, например…
— Къща край един канал — каза Тапънс, като отказваше да бъде въвлечена в ботаниката. — До едно извито мостче. На около три километра оттук. Чудех се как ли се казва.
— Я да видя. Канал… извит мост. Е, има няколко такива къщи. Например „Мерикот фарм“.
— Не беше ферма.
— А, да, сигурно е къщата на Пери… Еймъс и Алис Пери.
— Точно така — каза Тапънс. — Мистър и мисис Пери.
— Тази жена има доста странен вид, нали? Винаги съм си мислел, че е интересна. Много интересна. Има средновековно лице, не мислите ли? Ще играе вещицата в пиесата, която поставяме тук. За децата от училището, нали разбирате. Прилича на вещица, нали?
— Да — рече Тапънс. — На добра вещица.
— Точно така, скъпа, абсолютно сте права. Да, на добра вещица…
— А той…
— Да, бедният — каза викарият. — Не е напълно compos mentis3… но иначе е безобиден.
— Много бяха мили. Поканиха ме на чаша чай — каза Тапънс. — Само че исках да разбера името на къщата. Забравих да ги попитам. Те живеят само в едната половина, нали?
— Да, да. В това, което някога са били стари кухни. Те го наричат „Уотърсайд“, струва ми се, въпреки че старото име май че е било „Уотърмед“. Доста по-приятно име, бих казал.
— Чия е другата половина на къщата?
— Ами едно време цялата къща е принадлежала на семейство Брадли. Било е преди доста години. Да, поне тридесет или четиридесет, струва ми се. След това са я продали, после — пак, след това дълго време е стояла празна. Когато дойдох тук, току-що бяха започнали да я използват като къща за през почивните дни. Някаква актриса… мис Маргрейв, струва ми се. Не идваше тук много често. Просто минаваше от време на време. Не сме се запознавали. Тя никога не идваше в църквата. Понякога я виждах от разстояние. Красиво създание. Много красиво създание.
— На кого всъщност принадлежи сега? — настоя Тапънс.
— Нямам представа. Може би все още е нейна. Онази част, в която живее семейство Пери, им е дадена под наем.
— Разпознах я, разбирате ли — каза Тапънс, — веднага щом я видях, защото имам една картина с нея.
— О, така ли? Сигурно е на Боскоум или май се казваше Боскоубъл… вече не помня. Някакво подобно име. Беше от Корнуел, доста известен художник, струва ми се. Предполагам, че вече е мъртъв. Да, доста често идваше насам. Имаше навика да рисува тази част от света. Тук нарисува и няколко картини с маслени бои. Някои от тях бяха много хубави пейзажи.
— Специално тази картина — каза Тапънс, — беше дадена на една моя стара леля, която почина преди месец. Даде й я мисис Ланкастър. Затова попитах дали сте чували името?
Но викарият поклати отново глава.
— Ланкастър? Ланкастър. Не, като че ли не си спомням такова име. А, има един човек, когото трябва да питате. Скъпата ни мис Блай. Мис Блай е много енергична. Знае всичко за енорията. Тя ръководи всичко. Женския институт, бойскаутите… всичко. Питайте нея. Много е енергична, наистина е много енергична.
Викарият въздъхна. Явно активността на мис Блай го притесняваше.
— Нели Блай, така я наричат в селото. Момчетата понякога пеят след нея. Нели Блай, Нели Блай. Това не е истинското й име. То е по-скоро Гъртруд или Джералдин.
Мис Блай, облечената в туид жена, която Тапънс бе видяла в църквата, се приближаваше в бърз тръс, като все още държеше малка лейка. Тя разгледа Тапънс с огромно любопитство, докато наближаваше, ускори крачка и започна разговор още преди да е стигнала до тях.
— Свърших си работата — възкликна радостно тя. — Доста бързах днес. О, да, доста бързах. Разбира се, отче, както знаете, обикновено идвам в църквата сутрин. Само че днес имахме спешно събрание в стаите на енорията и наистина няма да повярвате как лети времето! Разбирате ли, толкова много спорове. Наистина понякога си мисля, че хората възразяват само защото им е забавно. Мисис Партингтън беше особено раздразнителна. Искаше всичко да се обсъжда изцяло, нали разбирате, и се чудеше дали имаме достатъчно различни цени от различни фирми. Искам да кажа, че цялата работа е толкова евтина, че няколко шилинга оттук-оттам ще са без значение. А на семейство Бъркенхед винаги е можело да се разчита. Струва ми се, отче, че не би трябвало да седите на този надгробен камък, нали разбирате.