— Може да е била доста невротична. От сестрите не се очаква да бъдат твърде милозливи. Не е хубаво за пациентите. Учат ги да бъдат хладни, способни ида внушават доверие.
— У теб заговори сестра Бересфорд — рече Томи и се ухили.
— Да се върнем на картината — каза Тапънс. — Нека просто се съсредоточим върху нея, защото ми се струва много интересно това, което ми каза за мисис Боскоуън, когато си ходила да я видиш. Звучеше ми… звучеше интересно.
— Самата тя беше интересна — каза Томи. — Може би най-интересният човек, когото срещам в тази необикновена история. Човек, който изглежда, че знае нещата, но без да размишлява върху тях. Като че ли знаеше нещо за това място, което аз не зная и което може би и ти не знаеш. Тя обаче знае нещо.
— Това, което е казала за лодката, е странно — рече Тапънс. — Това, че оригиналната картина е била без лодка. Защо мислиш, че има лодка сега?
— О — рече Томи, — не зная.
— Имаше ли някакво име, изписано на лодката? Не си спомням да съм видяла някакво… но тогава и не съм разглеждала много внимателно.
— На нея пишеше „Уотърлили“5.
— Много подходящо име за лодка. На какво ми напомня това?
— Нямам представа.
— И тя беше съвсем сигурна, че съпругът й не е рисувал тази лодка? Може да я е сложил допълнително.
— Каза, че не е. Беше много категорична.
— Разбира се — каза Тапънс, — има още една възможност, която не сме разгледали. Имам предвид моето удряне — човекът, който ме е ударил, може този ден да ме е проследил от Маркет Бейзинг, за да види какво съм намислила. Защото там задавах всички онези въпроси. Посетих всички агенти по недвижими имоти. Блоджет&Бърджес и всички останали. Разубеждаваха ме за тази къща. Бяха уклончиви. По-уклончиви, отколкото е нормално. Това беше същата уклончивост, както когато опитвахме да разберем къде е отишла мисис Ланкастър. Адвокати, банки, собственик, с когото не могат да се свържат, защото е в чужбина. Същото поведение. Изпращат някой след колата ми, искат да видят какво правя и своевременно някой ме удря по главата. Което ни води — каза Тапънс, — до гроба в църковния двор. Защо някой не е искал да разглеждам стари гробове? Всичките бяха съборени. Предполагам, че група момчета, на които им е омръзнало да чупят телефонни кабини, са се вмъкнали в църковния двор, за да се позабавляват и светотатстват зад църквата.
— Каза, че били изписани някакви думи? Или грубо издялани думи?
— Да, с длето, струва ми се. Някой, който се е отказал от зле свършената работа. Името — Лили Уотърс, и годините — седем. Това беше направено добре, след това идваха другите останки от думи… Изглеждаше като „А който…“, след това „съблазни едного от тия малките“… и… „воденичен камък“…
— Звучи ми познато.
— Би трябвало. Определено е библейско, но е правено от човек, който не е бил съвсем сигурен в думите, които е искал да си спомни…6
— Много е странна цялата тази работа.
— И защо някой би възразявал? Просто се опитвах да помогна на викария… И на бедния човек, който се опитваше да намери изгубеното си дете… Ето, пак се върнахме до мотива за изгубеното дете… Мисис Ланкастър говореше за някакво нещастно дете, зазидано зад камина, а мисис Копли бърбореше за зазидани монахини и убити деца, майка, която убила детето си, любовник, извънбрачно дете, самоубийство… Всичко това са стари приказки, клюки, слухове и легенди, объркани в най-фантастичната каша! Все едно, Томи, има един факт, не просто слух или легенда…
— Имаш предвид…
— Имам предвид, че от комина на къщата край канала падна една стара парцалена кукла — детска кукла. Била е там много, много дълго време, цялата покрита със сажди и боклуци…
— Жалко, че не е тук — каза Томи.
— У мен е — рече Тапънс триумфиращо.
— Взела си я със себе си?
— Да. Изненада ме, нали разбираш. Помислих си, че искам да я взема и да я изследвам. Никой не я искаше или нещо подобно. Мога да си представя как семейство Пери просто щяха да я хвърлят направо на боклука. Ето я тук.
Тя стана от дивана, приближи се до куфара си, порови се малко и донесе нещо, увито във вестник.
6
А който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре, ако му надянат воденичен камък на шията и го хвърлят в морето. — Марк, 9:42. — Б.пр.