— Сър Филип Старк — каза Тапънс. — Той пък какво диреше тук? Не изглежда като типичен престъпник, освен ако не е от вида…
Тя спря, като трескаво се мъчеше да се залови за зашеметяващите предположения на мисис Копли за убийците на деца…
— Сър Филип Старк се явява много ценен източник на информация — каза Айвър Смит. — Той е най-големият земевладелец в тази област, също и в други части на Англия.
— В Камбърлънд?
Айвър Смит погледна остро Тапънс.
— Камбърлънд ли? Защо споменавате Камбърлънд? Какво знаете за Камбърлънд, мисис Томи?
— Нищо — отвърна Тапънс. — По някаква причина просто ми влезе в главата. — Тя се намръщи и придоби объркан вид. — И една роза на червени и бели ивици край къщата… една от онези старомодни рози.
Тя поклати глава.
— Къщата край канала собственост ли е на сър Филип Старк?
— Земята е негова собственост… Притежава по-голямата част от земите наоколо.
— Да, така каза снощи.
— Чрез него научихме доста неща за даването на земи и къщи под наем, което беше хитро прикрито зад юридически усложнения…
— Онези агенти по недвижими имоти, при които бях на Маркет Скуеър… Има ли нещо гнило в тях или само си въобразявам?
— Не си въобразявате. Тази сутрин ще ги посетим. Смятаме да им зададем някои доста неприятни въпроси.
— Добре — заяви Тапънс.
— Справяме се доста добре. Изяснихме големия обир на пощата през 1965, обира в Олбъни Крос, както и онази история с ирландския пощенски влак. Намерихме част от ограбеното. Хитри места са измайсторили в тези къщи. В една бяха направили нова баня, в друга — няколко сервизни помещения, като две от стаите бяха малко по-малки, отколкото трябва, осигурявайки по такъв начин интересни ниши. О, да, доста неща открихме.
— Но какво ще кажете за хората! — попита Тапънс. — Имам предвид хората, които са обмислили или ръководили всичко това… освен мистър Екълс, имам предвид. Трябва да има и други, които знаят нещо.
— О, да. Има двама души, единият държи нощен клуб на доста удобно място, точно край Лондон. Наричат го Хепи Хамиш. Мазен е като олио. Има и една жена, която наричат Килър7 Кейт — но това беше отдавна — един от нашите интересни престъпници. Красиво момиче, но душевното й равновесие беше под съмнение. Отстраниха я, можеше да се превърне в опасност за тях. Бяха строго делови концерн, занимаващ се с плячката, а не с убийства.
— И къщата край канала е била едно от скривалищата им?
— Да, по едно време. Наричали я Лейдимед. Имала е доста различни имена навремето.
— Просто за да се затруднят нещата, предполагам — рече Тапънс. — Лейдимед. Чудя се, дали това се връзва с едно определено нещо.
— С какво трябва да се връзва?
— Е, не точно да се връзва — каза Тапънс. — Просто разбуди нещо друго, което дремеше в ума ми, ако разбирате какво искам да кажа. Проблемът е там — добави тя, — че самата аз не зная какво точно имам предвид сега. Също и картината. Боскоуън е нарисувал картината, след което някой друг е нарисувал лодка с име…
— „Тайгърлили“.
— Не, „Уотърлили“. И жена му казва, че той не е рисувал лодката.
— Тя може ли да знае?
— Предполагам, че да. Ако си женен за художник и особено ако ти самият си творец, мисля, че би усетил, ако стилът е различен. Тя доста ме плаши — рече Тапънс.
— Кой, мисис Боскоуън ли?
— Да. Властна, ако разбираш какво искам да кажа. Твърде непреодолима.
— Възможно е, да.
— Тя знае разни неща — каза Тапънс, — но не съм сигурна, че ги знае, защото ги знае, ако разбираш какво имам предвид.
— Не разбирам — каза Томи твърдо.
— Ами искам да кажа, че има един начин да се знаят нещата. Другият начин е да ги чувстваш.
— Това е по-скоро твоят начин, Тапънс.
— Можеш да приказваш, каквото си искаш — рече Тапънс, като очевидно следваше пътя на собствените си мисли, — но всичко се върти около Сатън Чансълър. Около Лейдимед или къщата край канала, или както искаш го наречи. И около всички хора, които живеят там, сега и в миналото. Някои неща могат да се върнат доста назад, струва ми се.
— Мислиш си за мисис Копли.
— В общи линии — рече Тапънс, — струва ми се, че мисис Копли просто каза много неща, които усложниха всичко. Мисля, че е объркала всички времена и дати.