— Има нещо ценно — сондата „Пикел“. Пълна е с екзотична технология и точно сега е окомплектована и готова за пътуването обратно до Щатите. Това е идеалното време да се открадне.
— Но защо са свалили самолета ти? — попита Мати. — Защо просто не са взели устройството и не са си отишли?
Килкъни се замисли за момент.
— Защото не искат никой да разбере, че сондата е открадната. Съобщението, което сте прихванали, е трябвало да заблуди хората в Макмърдо, че самолетът ми е кацнал невредим. В Макмърдо сигурно ще получат още едно съобщение по времето, когато трябва да излетим по план, и това ще е последното, което някой ще чуе за „Скайър-98“. А когато самолетът не пристигне, всички ще решат, че се е разбил някъде по обратния път.
— А ще е твърде студено, за да търсят оцелели — добави Яша. — Цяла зима се борим да попречим на леда да погълне сградите ни. До следващия октомври няма да намерят и следа от останките на самолета.
Килкъни си представи как ледът бавно поглъща отломките на „Скайър-98“. Ако и той беше загинал с останалите на борда, спасителните екипи дори нямаше да знаят откъде да започнат търсенето.
— Ами Недра и Филип? — попита Мати. — Какво ще стане с тях?
— Предполагам, че похитителите ще ги убият веднага щом са готови да си тръгнат.
— Не можем да го допуснем — обърна се Мати към Яша. — Трябва да съобщим в Макмърдо какво се е случило.
— Не можете — отсече твърдо Килкъни. — Ако го направите, ще обречете Филип и Недра на незабавна смърт. Те вече няма да имат каквато и да е стойност за нападателите. А дори и да се свържете с Макмърдо, без онези да ви усетят, там няма да имат време да направят каквото и да било. Самолетът ми трябваше да излети след по-малко от шест часа.
— Това е лудост — изръмжа Мати гневно.
— Яша, преди малко спомена, че ти и Мати сте били на LV преди два дни. Как стигнахте дотам, със снегомобили ли?
— Не, те не вършат работа тук. Мати и аз караме ледоходни лодки. Състезаваме се с тях в Русия. Тук тренираме. Защо?
— Има някакъв шанс да спасим Филип и Недра, но трябва да стигна бързо до станцията.
7
Яша се отправи към една от страничните бараки, следван от Мати и Килкъни. Хвана дръжката на лоста и дръпна. Чупливата ледена кора се пропука при отварянето на вратата.
— Хайде, влизайте — рече Яша припряно.
Вятърът затръшна вратата зад тях и тя блъсна Яша в гърба. Той завъртя ключа до вратата и светнаха десетина флуоресцентни лампи. Това всъщност беше голям гараж за машини, предназначени, да обслужват оборудването на станцията.
Яша се вгледа в Килкъни и попита:
— Колко тежиш? Около осемдесет килограма?
— Някъде там. Защо?
— Мачтите и гредите на ледоходните ни лодки са конструирани така, че да се огъват под тежестта ни. С Мати сте почти еднакви на ръст и тегло, така че е най-добре да използваш неговата лодка.
— Ще ти донесе късмет — обади се Мати. — Естонска е. Всеки знае, че най-добрите ледоходни лодки се правят в Естония.
Близо до голямата предна врата Килкъни видя две ледоходни лодки, дълги трийсет фута. Изящните корпуси от въглеродни нишки, обвити в прозрачни плексигласови шуплести покривала, приличаха повече на F-18, отколкото на ледоходни лодки. От кърмата им се подаваше широка дървена греда, по десет фута от всяка страна, подобно на странични поплавъци, в краищата на които бяха закрепени плъзгачи. Под заострената носова част се виждаше трети плъзгач на въртяща се ос. Той позволяваше прецизното управление на бързите лодки.
— Красиви са, нали? — попита Яша гордо, когато тръгнаха към лодките.
— Много — отговори с искрено възхищение Килкъни. — Очаквах Ди Ен3 ледоходна лодка.
Яша поклати глава.
— Не, тук е твърде студено за отворена кабина. Тези са от клас „Скийтър“.
— Разбираш ли от ледоходни лодки? — попита Мати с известна изненада.
— Малко. Когато бях малък, помагах на дядо ми в изработването на няколко от типа Ди Ен, но те плаваха по вода. — Килкъни погали блестящата гланцирана повърхност на корпуса — Каква скорост развиват?
Мати се намръщи.
— На гладък лед и при добър вятър — двеста-двеста и петдесет километра в час. Тук се среща смесица от неравен лед и сняг, така че използваме хибридни плъзгачи. Не е толкова бързо, колкото у дома.
3
Ди Ен лодки — вид ледоходни лодки, получили името си от конкурса за дизайн на лодки, спонсориран от „Детройт Нюз“, който довел до създаването им. — Б.пр.