— Разбира се — отвърна Сътън.
— Мосю Лафит ви очаква в салона. Оттук, ако обичате.
Икономът ги преведе през къс коридор в пищно двуетажно помещение, увенчано с малък купол, изографисан с майсторска репродукция на „Създаването на човека“ на Микеланджело.
— Поразително, n’est ce pas5? — чу се плътен баритон.
— Наистина — отвърна Иймс и се обърна към домакина.
Шарл Лафит стоеше близо до един от украсените френски прозорци по източната стена. От тях се откриваше прекрасен изглед към Сентрал парк.
— Тази фреска ми е особено любима. Очарова ме жестът на Бог, протегнал ръка към човека — а между тях искрата на живота.
Лафит излезе от сенките. Беше със среден ръст и телосложение. Най-отличителната му черта беше изпитото, ъгловато лице, увенчано с лъщящ и лишен от коса скалп. Според слуховете и обръснатата глава, и кариерата му в биотехнологиите бяха резултат от борбата му с левкемията в тийнейджърска възраст. През всичките трийсет и осем години оттогава той бе избрал да остане плешив, сякаш да си напомня за крехкостта на човешкото тяло.
— Опитвам се да оставя тази стая сама да се разкрие — обясни Лафит, докато се приближаваше бавно към тях, с ръце, стиснати зад гърба. — Кой знае защо ми се струва, че ефектът ще се намали, ако стоя в средата ѝ, когато някой влиза тук за пръв път.
— Не съм архитект — каза Сътън. — Но трябва да призная, че наистина е впечатляващо.
— Merci. Радвам се, че приехте поканата ми.
— Благодаря ви, че я отправихте — отговори Иймс, докато се здрависваха. — Слушал съм много за вашите вечери.
— Обичам приятната храна и стимулиращият разговор.
Дребна жена в семпла черна рокля мина през арката в далечния край на салона, токчетата на обувките ѝ „Маноло Бланик“ потракваха леко по паркета. Носеше сребърна огърлица и подходящи обици, а дългата ѝ червена коса се спускаше на красиви букли по раменете ѝ.
— А ето и една дама, която ще ни прави компания на масата тази вечер — обяви Лафит. — Моята колежка, доктор Доминик Мартино.
— Добър вечер — поздрави жената. — Радвам се да се запознаем. Доктор Иймс, следя работата ви с голям интерес.
— И аз вашата — отговори Иймс любезно.
— Шарл запозна ли ви вече със своето обяснение за фреската на тавана?
— Направи го — включи се Сътън.
— Доминик — в гласа на Лафит се прокрадваше лек укор.
— О, стига. — Тя придружи думите си с небрежен жест. — Позабавлявал си се, сега ме остави и аз да направя същото. Господа, вярвате ли в искрата, която носи живот?
— Да ви призная, вярвам, че нещо се случва, когато правилните химикали се съберат на едно място — отвърна Сътън. — Но не бих стигнал чак дотам, че да сметна това за доказателство за съществуването на божествен създател.
— А вие, д-р Иймс?
— За разлика от моя съдружник, аз все още поддържам идеята, че животът е нещо повече от правилната рецепта.
— А докато правите откритията си, не се ли чувствате, сякаш надзъртате над рамото на Създателя?
Сътън хвърли поглед към Иймс — на лицето му се беше появила смутена усмивка.
— Да, подобна мисъл ме е спохождала веднъж или два пъти — призна той.
Мартино се усмихна:
— Казах ти, Шарл, той е сродна душа. Има мигове в лабораторията, когато за кратко разбирам, макар и смътно, какво е да си Бог.
Икономът се върна със сребърен поднос, върху който бяха поставени четири високи чаши с шампанско. След като Лафит и гостите му взеха чашите си, икономът обяви, че вечерята може да бъде сервирана.
— Оттук — посочи Лафит с властен жест.
Трапезарията беше елегантна, с множество красиви дърворезби, с изящни украси на стените и старинни мебели. Осветлението бе намалено, за да изпъкват запалените свещи, а от скритите високоговорители се разливаше класическа музика. Иймс реши, че Лафит може без проблеми да събере двайсетина гости в тази зала.
След като седнаха, прислужниците поднесоха първото ястие — супа от фазан с кнедли. След известно време им беше предложено ново кулинарно преживяване: доувърско соле6 с винено-маслен сос, поднесено с чаша гевурцтраминер от Пиер Фрик7, сотиран фоагра с грозде за шампанско и сос, и сорбе от плодовете на пасифлора.
Иймс отпи с наслада от бялото вино. Храната и цялата обстановка бяха възхитителни.
— Колкото и да плащате на готвача си, си заслужава.
— Има само няколко готвачи в цял Ню Йорк, които биха могли да приготвят ястията, сервирани тази вечер — заяви Мартино.
— Ще предам любезните ви думи — каза Лафит, като наклони леко глава. — А сега е време за основното ястие.
6
Доувърско соле — (Microstomus pacificus) — вид плоска риба, която се среща в северната част на Тихия океан, между Берингово море и Баия Калифорния в Мексико. — Б.пр.