Както при всеки пъзел, Сиуик започна със сортиране на отделните елементи. Кръвните проби от жертвите и от Иймс даваха материал за идентификация, а двата комплекта с улики щяха да са доказателственият материал. Тя знаеше, че това са улики не за убийство, а за изнасилване, но тъй като двете престъпления в този случай бяха свързани, доказването на вина за едното щеше да означава вина и за другото.
Сиуик изследва събраните в комплекта тампони за присъствие на киселинна фосфатаза — ензим, високи концентрации, от който се съдържаха в семенната течност. Не откри промяна на цвета в пробите от устата и ануса на Олсън, но вагиналната проба придоби розовочервеникав цвят. После приложи теста „Коледно дърво“ към предметните стъкла, получени от съдебния лекар, с натривка от вагиналната проба.
Под микроскопа епителните клетки, остъргани от вагината на Олсън, изглеждаха като зелени пържени яйца с яркочервени жълтъци. Сред тези клетки имаше плетеница от сперматозоиди с ярки зелени опашки. Червените яйцевидни главички на сперматозоидите флуоресцираха под светлината на микроскопа, така че за Сиуик беше лесно да ги преброи върху предметното стъкло. Броят беше достатъчен за ДНК анализ.
След това Лесли сравни пубисните косми, събрани от тялото на Фей Олсън, с отскубнатите от нея и Сътън. Повечето от космите по гребена принадлежаха на жертвата, но останалите бяха чужди и достатъчно сходни, за да може Сиуик да заключи, че са на един човек и той не е Лойд Сътън.
С помощта на процес, известен като разделително извличане, Сиуик отдели вагиналните и сперматозоидни клетки от един от памучните тампони, после раздели клетките на убиеца от тези на жертвата. Разкъса ги с помощта на разграждащ агент и по този начин ги накара да изхвърлят товара си от ДНК, после прекара и двете проби през серия от въртения и пречистващи цикли. Всяка следваща стъпка рафинираше и пречистваше пробата с безценните навити спирали на генетичния материал.
След последния цикъл Сиуик нежно завъртя колбата с Трис-ЕДТА8.
На дъното ѝ малка бяла гранула се разтваряше в прозрачната течност. В консервиращата среда бяха хванати човешки генетични характеристики, които тя се надяваше да оневинят Осуалд Иймс.
Тя обработи кръвните проби по почти същия начин като извлечените клетки. Случаят беше предложил пет различни проби от ДНК, четири от жертвите и една от убиеца. Интересът на Сиуик не беше насочен към шестте милиарда базови двойки в човешкия геном, а по-скоро към тринайсетте много по-малки отрязъци от малки чифтове, познати в съдебните среди като тринадесетото ядрено място с чифтно повторение — така бяха класифицирани в комбинираната система за индексирана ДНК на ФБР.
Като използва машина за полимеразна верижна реакция, тя увеличи получените проби, като химически възпроизведе тези определени части от ДНК кода отново и отново, докато не получи милиони малки копия. Включи ги към ДНК анализатора и програмира машината да работи през нощта. В тъмнината на лабораторията анализаторът разтегна мъничките нишки ДНК и бавно започна да обработва миниатюрните чифтни повторения като баркодове от някой супермаркет с десетмиливатовия си аргонно-йонен лазер.
На сутринта на петия ден от разследването си Сиуик се върна в лабораторията и се отправи директно към мастиленоструйния принтер, прикрепен към генетичния анализатор. Там намери няколко отпечатани страници.
Първо провери доклада за експерименталните контролни проби, образци от ДНК, които водят до известни резултати, и с облекчение установи, че не е объркала нищо и че машината за полимеразна верижна реакция беше действала, както трябва. После сравни таблиците с резултатите от кръвта на Олсън с тези от пробата, взета от тампона. Имаше съвършено съвпадение, което доказваше, че идват от едно и също лице. Резултатът не беше неочакван, но придаваше стопроцентова достоверност на работата ѝ.
При сравняването на кръвта на Олсън със семенната течност на нападателя Сиуик не откри никаква корелация между ядрените места или половите идентификатори, което значеше, че тя успешно е изолирала ДНК-то на убиеца. И двамата мъже имаха X и Y хромозоми, но дължината на чифтните повторения показваше, че имат различни родители. Нито едно от тринадесетите места не съвпадаше, което доказваше, че Сътън не е правил секс с Олсън преди убийството.
— Да видим теб, Оз — рече си Сиуик с надежда.
Разгъна картите с кръвната проба на Иймс на плота до тези на убиеца. Сравни първото място и сърцето ѝ спря, когато видя съвпадението.
8
Трис-ЕДТА — Етилендиамин тетраоцетна киселина, буферен разтвор. Използва се при кръвни анализи. — Б.пр.