— Къде ще иде? — попита Тао.
— На север — отвърна Килкъни и запали мотора. — Мисля, че до сутринта ще са в териториалните води на Куба.
35
Килкъни насочи лодката на юг-югоизток, към Големия Кайман, Вляво светлините на Севън Майл Бийч озаряваха крайбрежната кривица на юг от Джорджтаун. Нощта бе спокойна, пътуването вървеше безпроблемно и Килкъни имаше възможност да премисли всичко случило се.
Тао седна до носа на лодката, отчасти защото беше по-удобно, отчасти за да уравновеси тежестта. След като се отдалечиха от рибарския кораб, тя усети, че Килкъни не е в настроение да говори и го остави на мира. Наблюдаваше го на слабата лунна светлина — гледаше към хоризонта и явно бе потънал в мислите си. Тя погледна встрани и видя светлините на брега.
— Къде отиваме, в къщата на Харли ли?
— Не, не бих могъл да я намеря от брега дори през деня. Отиваме в Джорджтаун. Ако все още съществуват някакви доказателства за търговията с акции, те ще са в банката на Харли.
— За какво си мислиш?
— За мъжа, когото Харли ни представи за свой клиент.
— Така и не научихме името му.
— Съмнър Дюрок.
Тао го погледна изненадано, но Килкъни не забеляза. Очите му си оставаха приковани към светлините на брега.
— Защо мислиш, че този мъж е Дюрок?
— Защото той ръководеше атаката над LV-станцията. Познах го веднага щом го видях.
— Но какво ще прави Дюрок тук с Харли?
— Не знам, просто не се връзва. Ако Агабашян го е пуснал по петите ни, щяха да ни следят още от Рио, а не усетих да имаме опашка.
— Докато ти беше в безсъзнание, той ме попита защо сме тук. Не му казах нищо. После каза, че е проверил и знае, че не сме от КФН.
— Само Харли видя документите ни. Ако Дюрок е клиентът, откъде, по дяволите, е знаел, че акциите на „ЮДжийн“ ще се сринат.
Като използва ключовете на Харли, Дюрок влезе в кабинета на частна банка „Стърлинг“ и извади от голямата си торба двулитрова пластмасова бутилка, пълна с бензин. В нея имаше още няколко двигателя за модели на ракети, ролка изолирбанд, батерия и цифров таймер. Той сложи възпламенител в основата на ракетния двигател, свърза жиците с двата му края, после пъхна цилиндричния двигател в гърлото на бутилката. След като бомбата беше сглобена, Дюрок я сложи на пода до компютъра на Харли и нагласи таймера.
На четвърт миля от брега Килкъни изключи двигателя и започна да гребе към пристанището на Джорджтаун. От малкото осветени кораби около доковете се чуваха глъчка и смехове. Килкъни вкара безшумно „Зодиак“ между два неосветени кораба, качи се на кея, завърза лодката и помогна на Тао да слезе.
Когато тръгнаха към града, осъзнаха колко странно изглеждат — и двамата бяха мокри и раздърпани, а превръзките около глезените на Килкъни бяха подгизнали от кръв. За щастие нощният живот на острова кипеше на север от града, около Севън Майл Бийч.
Те тръгнаха по тясната улица, като се опитваха да избегнат малкото минувачи.
— Банката е точно отпред — каза Килкъни, когато завиваха зад ъгъла.
И тогава изведнъж блесна ослепително ярка светлина, чу се тътен на експлозия и от прозорците на втория етаж се посипаха отломки. Едноличната частна банка на Хю Харли беше напълно погълната от пламъците.
36
12 март
Ленгли, Вирджиния
Килкъни и Тао се приютиха в хотела на летището до края на нощта. На сутринта пристигна агент на ЦРУ, за да уреди тайното им напускане на острова. Със съдействието на американското правителство Килкъни и Тао се сдобиха с няколко кодирани дискове от огнеупорния сейф в дома на Харли. Според споразумението извлечените от дисковете криминални доказателства щяха да бъдат предоставени и на двете страни.
Късният следобед Килкъни и Тао се явиха в кабинета на Джаксън Барнет.
— Моля, седнете — покани ги той, като взе бележник и папка от бюрото си. — Работите заедно само от две седмици и вече правят опит да ви убият? Не очаквах толкова продуктивно начало на сътрудничеството ви.
— Планът ни не беше такъв — отговори Тао.
— Не, но суматохата около вас показва, че сте напипали нещо. Оперативно прехвърлям разследването на теб, Роксан. Дотук ти и Нолън надушихте единствените следи, а аз съм склонен да следвам горещата диря, когато я има. — Барнет извади снимка от папката и я връчи на Килкъни. — Това ли е мъжът, когото видя в Антарктида?
Килкъни разгледа внимателно снимката каза:
— Да.
— Това е Съмнър Дюрок — обяви Барнет. — По времето, когато е правена снимката, е бил високопоставен офицер в оперативното звено на DGSE9.
— Френските специални служби? — попита Килкъни.
Барнет кимна.
— DGSE е френският вариант на ЦРУ. Тяхното оперативно звено включва специални сили за борба с тероризма. Дюрок е бил майор, когато е напуснал службите през седемдесет и девета. Получил е много отличия и похвали и дори е участвал в учения с нашите рейнджъри и Делта Форс.
— Хубава биография. С какво се занимава сега? — попита Килкъни.
— Притежава компания, основана в Париж, казва се „Серберус Секюрите“.
— Цербер? — учуди се Тао. — Като триглавото куче, което пази портите на ада?
— Навярно това е образът, който Дюрок се опитва да внуши — отговори Барнет. — Компанията му дава консултации по въпросите на сигурността и тренира бодигардове за висши мениджъри и други важни персони.
— Ако съдя по това, което видях на LV-станцията, той определено не се занимава само с това да си играе на тайна полиция за влиятелните и богатите — каза Килкъни. — Мисля, че от време на време предлага услугите си и като наемник.
— Но на кого? — попита Тао.
— Направихме няколко проверки на „Серберус“ и открихме, че компанията има и американски филиал. С помощта на данъчните им декларации от Европа и САЩ успяхме да направим списък на клиентите им, който не се оказа особено дълъг. Главният им източник на приходи е френската фармацевтична фирма „Виеложик“. „Серберус“ отговаря за сигурността в компанията, както и за личната охрана на основателя ѝ, който е и изпълнителен директор, Шарл Лафит.
— Защо фармацевтична компания ще иска сондата „Пикел“? — зачуди се Тао.
— И аз се питам същото — каза Килкъни. — Но ако фармацевтична компания стои зад нападението, тогава съм сгрешил за целта на нападателите.
— Ако не са искали сондата, тогава какво? — попита Тао.
— Пробите от езерото Восток.
— Не каза ли, че стойността на тези проби е неизвестна? — подхвърли Тао.
— Така е — отвърна Килкъни. — ДНК-то в тези проби може да е подобно на микробния живот, който се среща навсякъде другаде по света, но има шанс и да е напълно различно. Ако езерото Восток се окаже котел на ново и уникално ДНК, тогава биотехнологичните компании, разработващи следващи поколения на „Епоген“ или „Виагра“, ще платя милиони, за да го получат.
— Но този набег сигурно е струвал милиони — предположи Тао. — Това не са ли прекалено много пари за толкова рисковано начинание?
— Зависи как ще погледнеш на риска. Може би няма да получат нищо за усилията си, а може и да намерят лекарство, което да им носи милиарди всяка година.
— Фармацевтичната индустрия хвърля милиарди долари за изследвания всяка година, а от много от тях не излиза нищо — каза Барнет. — За компания като „Виеложик“ този набег е излязъл по-евтино от разходите им за лобисти във Вашингтон. Сега ми разкажете за пътуването си до Кайманите. Как се вписва във вашите разследвания?
— Все още не сме сигурни дали се вписва — отговори Тао. — Но имаме основателна причина да вярваме, че Дюрок се опита да ни убие заради продажбата на акциите, а не заради разследването ни за Антарктида.
— Какви акции? — учуди се Барнет.
— Става въпрос за малка биотехнологична компания, в която участвам — каза Килкъни, след което обясни за любопитната къса позиция на акциите на „ЮДжийн“, която беше открил. — Донесохме няколко диска. Надяваме се в тях да намерим доказателство за връзката на Дюрок със сделките.
— И до какво ще ви доведе това? — попита Барнет.
— Или до извода, че Дюрок е ясновидец по отношение на борсовите игри, или че има връзка с няколко убийства в Ан Арбър.
Барнет писа нещо в тефтера си.
— С оглед на доказателствата, които сте разкрили досега, смятам, че трябва да проучим „Виеложик“ по-добре.
9
Direction generale de la Securite exterieure (фр.) — Генерална дирекция за външна сигурност — службата за външно разузнаване на Франция. — Б.пр.