— Това е Съмнър Дюрок — обяви Барнет. — По времето, когато е правена снимката, е бил високопоставен офицер в оперативното звено на DGSE9.
— Френските специални служби? — попита Килкъни.
Барнет кимна.
— DGSE е френският вариант на ЦРУ. Тяхното оперативно звено включва специални сили за борба с тероризма. Дюрок е бил майор, когато е напуснал службите през седемдесет и девета. Получил е много отличия и похвали и дори е участвал в учения с нашите рейнджъри и Делта Форс.
— Хубава биография. С какво се занимава сега? — попита Килкъни.
— Притежава компания, основана в Париж, казва се „Серберус Секюрите“.
— Цербер? — учуди се Тао. — Като триглавото куче, което пази портите на ада?
— Навярно това е образът, който Дюрок се опитва да внуши — отговори Барнет. — Компанията му дава консултации по въпросите на сигурността и тренира бодигардове за висши мениджъри и други важни персони.
— Ако съдя по това, което видях на LV-станцията, той определено не се занимава само с това да си играе на тайна полиция за влиятелните и богатите — каза Килкъни. — Мисля, че от време на време предлага услугите си и като наемник.
— Но на кого? — попита Тао.
— Направихме няколко проверки на „Серберус“ и открихме, че компанията има и американски филиал. С помощта на данъчните им декларации от Европа и САЩ успяхме да направим списък на клиентите им, който не се оказа особено дълъг. Главният им източник на приходи е френската фармацевтична фирма „Виеложик“. „Серберус“ отговаря за сигурността в компанията, както и за личната охрана на основателя ѝ, който е и изпълнителен директор, Шарл Лафит.
— Защо фармацевтична компания ще иска сондата „Пикел“? — зачуди се Тао.
— И аз се питам същото — каза Килкъни. — Но ако фармацевтична компания стои зад нападението, тогава съм сгрешил за целта на нападателите.
— Ако не са искали сондата, тогава какво? — попита Тао.
— Пробите от езерото Восток.
— Не каза ли, че стойността на тези проби е неизвестна? — подхвърли Тао.
— Така е — отвърна Килкъни. — ДНК-то в тези проби може да е подобно на микробния живот, който се среща навсякъде другаде по света, но има шанс и да е напълно различно. Ако езерото Восток се окаже котел на ново и уникално ДНК, тогава биотехнологичните компании, разработващи следващи поколения на „Епоген“ или „Виагра“, ще платя милиони, за да го получат.
— Но този набег сигурно е струвал милиони — предположи Тао. — Това не са ли прекалено много пари за толкова рисковано начинание?
— Зависи как ще погледнеш на риска. Може би няма да получат нищо за усилията си, а може и да намерят лекарство, което да им носи милиарди всяка година.
— Фармацевтичната индустрия хвърля милиарди долари за изследвания всяка година, а от много от тях не излиза нищо — каза Барнет. — За компания като „Виеложик“ този набег е излязъл по-евтино от разходите им за лобисти във Вашингтон. Сега ми разкажете за пътуването си до Кайманите. Как се вписва във вашите разследвания?
— Все още не сме сигурни дали се вписва — отговори Тао. — Но имаме основателна причина да вярваме, че Дюрок се опита да ни убие заради продажбата на акциите, а не заради разследването ни за Антарктида.
— Какви акции? — учуди се Барнет.
— Става въпрос за малка биотехнологична компания, в която участвам — каза Килкъни, след което обясни за любопитната къса позиция на акциите на „ЮДжийн“, която беше открил. — Донесохме няколко диска. Надяваме се в тях да намерим доказателство за връзката на Дюрок със сделките.
— И до какво ще ви доведе това? — попита Барнет.
— Или до извода, че Дюрок е ясновидец по отношение на борсовите игри, или че има връзка с няколко убийства в Ан Арбър.
Барнет писа нещо в тефтера си.
— С оглед на доказателствата, които сте разкрили досега, смятам, че трябва да проучим „Виеложик“ по-добре.
37
14 март,
Ню Йорк
Дюрок седеше в кабинета си в центъра на Манхатън и четеше двата доклада, приготвени от следователския му екип. Първият описваше умишления палеж, погълнал офиса на частна банка „Стърлинг“, и убийството на банкера от Каймановите острови Хю Харли. Според „Кайман Компас“ убийството на Харли беше станало престъплението на годината и слуховете за връзките на банкера с наркобарони заливаха островите. Официално нямаше заподозрян и липсваше ясен мотив за престъплението.
Следваха рутинните справки за Роксан Тао и Нолън Килкъни. Докладът за Тао беше къс — нямаше никакви данни. Следователите на Дюрок не бяха успели да открият нищо за нея отпреди внезапната ѝ поява в Ан Арбър като шеф на нов филиал на фирма от Силиконовата долина.
9
Direction generale de la Securite exterieure (фр.) — Генерална дирекция за външна сигурност — службата за външно разузнаване на Франция. — Б.пр.