Килкъни продължаваше да мълчи. Погледна покрай пазача към многобройните видеомонитори, като търсеше потрепервания в образа.
— Добре, прави се на герой. Не ми пука. Ти си този, който ще отиде в затвора.
— Задръж, Роксан — каза Грин. — По коридора вдясно от теб върви пазач, приближава се.
Тао забави крачка и се ослуша, наближаваше пресечната точка на коридорите. Скоро чу стъпките на пазача.
Точно преди разклонението Тао прилепи гръб към стената и зачака. Очите ѝ бяха приковани във въображаемата линия, която мислено бе начертала през края на коридора. След няколко секунди единият крак на пазача пресече линия ѝ и тя се завъртя на дясното си стъпало и заби коляно в слабините му.
Пазачът се олюля и се преви. Тао заби коляното си в лицето му. Главата на мъжа отлетя назад, от устата му шурна кръв и се посипаха избити зъби. Докато той се свличаше, Тао сграбчи главата му и я блъсна в пода. Пазачът застина неподвижен, загубил съзнание, Тао се наведе над него, разкачи радиото му и извади беретата от кобура.
— Пътят до контролния център е чист — съобщи Грин.
— Разбрано.
Пазачът сграбчи слушалката на телефона и натисна бутона за бързо набиране. Дюрок вдигна още при първото позвъняване.
— Какво става? — попита той рязко.
— Сър, хванахме нарушител. Изглежда е действал сам, но пратих хора да проверят сградите.
Килкъни видя потрепване на един от екраните. Секунда по-късно потрепването се повтори.
— Добре. Разбрахте ли нещо от него? — попита Дюрок.
— Не, сър.
— Опиши ми го.
— Бял мъж, около метър и осемдесет, строен и мускулест, гладко избръснат, с късо подстригана червена коса. Изглежда почти като военна подстрижка.
— Червена коса? Изпрати ми негова снимка — нареди Дюрок.
— Изчакайте, сър.
Пазачът натисна бутон за изчакване, остави слушалката и взе един цифров фотоапарат. Още един от мониторите потрепна.
— Усмихни се, задник — каза пазачът и снима Килкъни.
После свърза камерата с компютъра и изпрати снимката на електронната поща на Дюрок.
Вдигна слушалката и освободи бутона за изчакване.
— Снимката пътува към вас, сър.
— В момента отварям файла.
Стомахът на Дюрок се сви, когато на монитора се появи лицето на Килкъни.
— Merde! Задръжте го там. Идвам след малко.
— Да се обадя ли на полицията?
— Не, лично ще се заема. Не го изпускай от очи, докато пристигна.
— Да, сър.
Пазачът погледна слушалката учудено, после бавно я остави на мястото ѝ. Мониторът, който показваше коридора пред контролната зала, потрепна.
— Е, приятелче, положението ти току-що съвсем се сговни. Шефът лично ще се заеме с теб. Идва насам, за да си побъбрите, но не мисля, че ще ти се стори особено приятен.
— Значи ще трябва да си тръгнем, преди да е пристигнал — каза Тао, като насочи пистолета си право в челото на пазача. — Освободи го.
Стреснат, пазачът взе бавно ножици от бюрото и сряза въжетата около китките и глезените на Килкъни.
— Как сме с времето? — попита Килкъни.
— Имаме около три минути, преди някой от другите да се върне — отговори Тао. — И дори по-малко, ако реши да се обади и не получи отговор от нашия приятел тук.
Килкъни накара пазача да седне на стола и го завърза.
— Квит ли сме? — ухили се Тао, докато му подаваше бойното електронно оборудване и очилата.
— Май да — отвърна Килкъни с усмивка. — Грин, намери ни чист път навън.
— Радвам да те чуя отново, Нолън. Угасих външното осветление около сградата. Просто следвай пътя на дисплея си.
Грин ги изведе бързо от сградата. Килкъни и Тао хукнаха по моравата, като разчитаха само на далечните светлини от съседните сгради, за да откриват пътя си. Спряха при отвора на отводнителния канал.
Килкъни влезе пръв и бързо тръгна обратно към колата. Скоро се чу шум от перки на хеликоптер. Килкъни вдигна ръка и Тао спря. В небето на север просветваше червена светлинна.
Хеликоптерът кацна на площадката на покрива на „Виеложик“, остави пътника си и се издигна.
Белият лъч на прожектора му се плъзна по стената на сградата, а после по земята.
— Да се махаме — каза Килкъни. — Ако този хеликоптер се приближи до нас, веднага се опитай да намериш някакво прикритие.
Тръгнаха възможно най-бързо по калните пътеки на канала. Шумът от хеликоптера се усили и Килкъни видя яркия лъч да се устремява към тях. Те бързо се изкатериха по калните стени и се скриха под огромна секвоя.