Земите в имението на Лафит бяха обрасли с буйни храсти и клонести стари дървета — стволовете на някои от тях бяха над четири фута в диаметър и се издигаха на стотина фута височина. Килкъни се възползва максимално от прикритието, което природата му предлагаше, като притичваше бързо от едно скривалище към друго.
Скрит в мрака, той се приближи до редицата сервизни помещения. Прозорците на едната постройка светеха и той предположи, че това е къщата на охраната. Декоративна лампа до вратата хвърляше мъждива светлина по покритите с бръшлян стени и чакълестата пътека.
Той извърна очи от ярко осветените прозорци, в опит да запази зрението си пригодено към тъмнината до мига, в който щеше да е готов да атакува. Когато се приближи към къщата, дочу музика. Отначало чу само басите, после долови мелодията — електронна денс музика.
С крайчеца на окото си забеляза някакво движение. Вгледа се и видя Мартино — някак беше успяла да се освободи от неудобната поза и сега тичаше към замъка. Прецени, че няма начин да я хване, преди тя да стигне целта си, което означаваше, че му оставаше твърде малко време за действие, преди да завият алармите.
Докато той притичваше да се скрие зад едно дърво, един от пазачите излезе от постройката и тръгна към джипа. Като видя Килкъни, той моментално посегна към пистолета си. Но Килкъни го изпревари и стреля. Двата куршума уцелиха пазача точно над дясното око.
— Шарл, Съмнър! Аз съм Доминик, пуснете ме! — изкрещя тя. — Побързайте!
Наложи ѝ се да блъска по тежката дървена врата близо минута, преди един от пазачите най-накрая да ѝ отвори. Мартино се втурна вътре и докуцука до Лафит. Все още трепереше. Спъна се, изпусна лаптопа на пода и пластмасовият му корпус изхрущя.
— Доминик, какво е станало? — изуми се Лафит.
— Килкъни е тук — обяви тя задъхано.
— Какво? — изкрещя Дюрок вбесен. — Нали трябваше да го убиеш?
— Изплъзна ми се и ме плени.
— Как? Когато си тръгнах, той беше в безсъзнание.
— Аз го събудих — призна си Мартино. — След всички неприятности, които ни причини, исках да гледам очите му, докато умира. Но той се освободи.
— Maudite vache11! — изкрещя Дюрок.
— Успокой се, Съмнър — нареди Лафит и се обърна към пазача. — Махни ѝ белезниците.
После той заведе Мартино и останалите в кабинета си. Там завариха Удал Уокър, който отпиваше с наслада бърбън от кристална чаша. Лафит наля на Мартино малко коняк и ѝ каза нежно:
— Кажи сега, Доминик, къде е Килкъни?
— Насочи се към къщата на охраната. Дошъл е за жената.
Килкъни притича до вратата на къщата, отвори я с ритник и нахлу в голяма стая с кухненски бокс. Държеше пистолета на височината на гърдите си. Дулото следваше погледа му, който обхождаше стаята в търсене на противник. Не откри никого. Музиката все още кънтеше. Килкъни влезе в съседната стая и видя комуникационно оборудване и бюро с видеомонитори. Един от тях показваше Мартино пред входната врата на замъка. Той тръгна по коридора и откри тоалетната и склада за оръжие на охраната. За съжаление обаче имаше цифрова клавиатура, която контролираше магнитните ключалки на стоманената врата при помещението с боеприпасите и оръжията.
Килкъни се опря на стената до последната врата. Завъртя се, изрита вратата и я разби. Разхвърчаха се трески и вратата отхвръкна навътре, като се блъсна в измазаната стена. Килкъни скочи напред, като търсеше цел.
— Нолън, внимавай! — извика Тао, прегракналият ѝ глас едва се долавяше през силната музика.
С крайчеца на окото си Килкъни видя неясно движение и се обърна. Един дървен стол се стовари върху предмишниците и китките му. Ръцете му се отпуснаха надолу от силния удар, а един от краката на стола закачи глока и го изби от пръстите му. Пистолетът се плъзна по пода и изчезна под леглото, върху което Тао лежеше гола и окована.
Мъжът, който го беше цапардосал със стола, бе вдясно от него и беше гол. Килкъни го изрита светкавично в главата, изтегли рязко крака си и стовари още един ритник на същото място, като прокара петата си със силен натиск през лицето му. Пазачът политна назад — счупеният му нос беше изкривен и сякаш бе прилепнал към бузата му. От окървавените му устни паднаха няколко счупени зъба.
Килкъни хвана стола за краката и притисна с него голия пазач към стената. Облегалката се строши заедно с няколко от ребрата на мъжа, а върховете на счупените пречки потънаха в тялото му. Пазачът изрева, пресегна се и сграбчи Килкъни за гърлото. А той натисна по-силно стола и вкара острите пречки още по-надълбоко в тялото му, като го принуди да отслаби хватката. Без да прекратява натиска, Килкъни се освободи от захвата на пазача, а после заби пръсти в очите му.