Не исках пак да използвам бластера. Току-виж зад оставащата снежна бариера има сграда и аз я помета със следващия изстрел. Реших да бъда предпазлив. Порових из джобовете си и извадих полицейския режещ бластер. Малко трудно боравех с ръкавици на пръстите си, но успях да го наглася на най-ниска интензивност на лъча.
Насочих го. Натиснах спусъка. Удържах ръката си да не трепери и започнах да режа изтънялата снежна стена.
Няколко секунди тя още се удържаше, макар и насечена на правилни бели блокчета. После внезапно, поради прегряването от режещия лъч, тя рухна в кална вода.
ПОБЕДА!
Стена на здание.
Бях я обгорил, но съвсем малко.
Озърнах се — моята скъпоценна платформа си беше на мястото, една мрачна сянка в мъглата.
Огледах стената пред себе си. Поиграх си на „онче-бонче“ и ми се падна да тръгна наляво. С режещия бластер си пробивах път в снега край стената.
Голям портал с малка врата в него.
Прибрах бластера. Стиснах здраво приклада на двуцевката. Отворих малката врата.
Беше нещо като канцелария. Няколко гишета. Мъже с фуражки местеха разни товари.
Един от тях ме изгледа без никакъв интерес. Месест, флегматичен човек с прекалено зачервено лице.
— Ja? — каза той.
— Sprechen Sie Deutsch? — попитах го.
— Ja2 — осведоми ме той.
Е, аз пък не говорех, така че дотук нищо.
— Parla Italiano? — попитах с надежда.
— Nein — отвърна той.
— Бре, да го „бибипам“ — казах. — А бе, хора, как да говоря с вас?
— Ами ето как — обясни той, като помисли-малко, — на английски, както току-що направихте.
Благодаря ви, Богове! Той говореше английски.
— Това ли е митническото товарно депо? — попитах.
— Само за големите пратки — отговори ми той. — Ако сте дошъл да уредите внасянето в страната на тези оръжия, трябва да минете през митническата служба за пътници…
— Още не може мине оттам — намеси се друг, по-месест и по-зачервен мъж. — Трябва първо регистрира на паспортен контрол. Аз не вижда вие да носи документи с печат. Ако иска мине през митница, значи първо…
— Аз съм охрана на голям товар злато! — заявих. — И той е съвсем наблизо, отвън.
— Злато — промълви първият мъж.
— ЗЛАТО! — възкликна вторият.
— Ами бързо го вкарайте тук — подкани ме първият.
— Не мога — възразих. — Там са повече от дванадесет тона.
— Чакай, чакай! — викна по-едрият. — Вие стои тука! Не мърда. Не диша. А ние бъде оправи всичко!
Глава осма
Осем часа по-късно вече охранявах значително по-малък, но също толкова ценен пакет.
Във финансите и свързаните с тях дела Швейцария предлага Обслужване с много голямо О.
Стори ми се, че всеки има роднина или познат, който е точно човекът, подходящ за моите нужди.
Те започнаха бясно да навъртат телефонни номера.
На тамошните банкери сигурно им казват „гноми“, защото работят по всяко време — и денем, и нощем.
Чудесно място. Може времето там да е все студено, а постройките да сивеят прекалено, но на мен Швейцария ми приличаше на розова градина.
Шефът на митницата имаше братовчед, който управляваше фирма за превози на ценни товари в бронирани коли. А братът на този братовчед завеждаше отдела за злато в „Банкова корпорация Цюрих“. А още един техен роднина се занимаваше с установяване чистотата на златните кюлчета. И никой от тях нямаше нищо против временно да зареже гостите, любовниците, съпругите и децата по което и да е време, за да уреди изпълнението на моите желания.
Великолепно. Чудесни хора. Най-добрите на тази планета.
На всяко следващо място, където попадах, вече знаеха за мен и ме очакваха.
Нощта мина като вихрушка, изпълнена с прекрасни преживявания. Същата вечер последният фиксинг на златото беше 855.19 долара за унция. Премереното и удостовереното количество, когато захвърлихме настрана оловните фалшификати, се оказа 301 221 унции. Те струваха 257 601 186.99 долара.
Но това не бяха единствените добри новини.
Моят проблем се състоеше в това, че някой можеше да ми открадне парите, да подправи подписа ми и всички тези трудно извоювани блага да ми бъдат отнети в бъдеще, ако направя дори една погрешна стъпка. Но тези хора решиха проблемите ми.
При обичайната лихва от 10 процента годишно трябваше да получавам 25 760 118.70 долара. Дори тази сума беше повече, отколкото бих могъл да похарча за задоволяване на всякакви капризи. Така че банката ми предложи добра сделка.