Любен (не дослушва майка си и тръгва към моравата) — Чакай да видим.
Далеко край село излавват още веднъж кучета и замлъкват. Баба Славовица припада на един триножник в трема и в тишината заплаква сама.
Действие второ
На другия ден, в росни зори. По мъхнясалите скали отвън пред входа на пещерата на Змея току-що огрели първите слънчеви лъчи. В ясната утрина се открояват далеко нататък планинските вършини. Вътре в пещерата все още сумрачно. Отвред са привели сводове черни скали, в едина кът на които клокочи шумлив, бистър поток; той пропада между скалите и се губи под земята. По-насам от потока, върху три повалени дебели ствола, е леглото на Змея, постлано с папрат и мъхове. Насреща малко огнище, до него широка плоча като паралия, а върху й наслагани кратунки, дървени съдове, два кутела — покъщнината му. Наоколо из дупките и пезулите на канарите са натъпкани разни треви: чубрица, мащерка, прахан и пр.
Отвън отблизо и далече се чуват звънци на кози и тропот. В пещерата е тихо, само потокът шуми в скалите. На леглото на Змея се е отпуснала и заспала дълбок сън Цена — уморена, тя и не помръдва.
След много ни малко влиза Змеят, лицето, брадата, люспите му — цял окъпан и разкравен от утринната роса. Той носи в едната си ръка ягоди, един сноп с шумата и корените, в другата две-три сухи съчки. Пристъпва на пръсти, огледва Цена, после оставя ягодите на плочата, съчките — върху огнището, и захваща да се бърше от росата, полека, като че се бои да не разбуди спящата. Като се обърсва, изважда от едина пезул прахан и огниво, захваща да пали огъня.
Три козарчета като ярета се струпват вън на скалите, изничат навътре към пещерата, закачат се и се кикотят.
Първо козарче (след като занича мълчаливо, показва шепнешком към леглото) — Булка, булка си довел Змея. Ей я, хи-и-и, спи!
Второ козарче — Кога ли я е довел?
Трето козарче (занича надвесено през двете) — Трябва нощес. Напред, слънцето не беше още изгряло, тръгнал по росата из усойната. Ягоди да й бере.
Второ козарче — Какво се е смърлушил. Превил крака до огнището, не му приляга и огън да си накладе. Пък младоженик.
Трето козарче — Хем не му иде отръки, хем пък ще се отсрами. Като се събуди от сън, да види, че всичко е приготвил. Хи-хи-хи!
И трите не могат да се удържат, изкискват се, някое се подхлъзва, бутва камък, друго се хваща за шубрака, изтрополяват, Змеят чува, връцва се и скача с разперени ръце да ги пъди.
Змея (шепнешком) — Пш-шт! Вървете при яретата и козите си. Какво тука?
Разсмени, козарчетата пръпват надолу из урвата.
Змея (като се изстъпва на скалите пред входа) — Когичком пък подушихте и се начоголихте насам. Ха, вървете си де! Какво ме гледате.
Той се повръща на пръсти, огледва Цена, ритва насам-нататък някой камък, като че разтребва, после пак зацъква с огнивото да пали огъня, който все още не може да се разпали.
Едвам се загледал в огъня и козарчетата едно след друго предпазливо се изстъпват на скалите и почват да изничат и да го дразнят отново.
Трето козарче (кима с ръка на другите долу) — Не бойте се. Пак при огъня седнал.
Второ козарче (заедно с първото, като се повръщат) — Тя спи. Да я видим, като стане. Каква е.
Змея (извръща се и захваща да им кима с глава шепнешком, но без да става от мястото си) — Пак се домъкнахте! Нали ви казах да си вървите. ОТ дума вий не разбирате ли?
Второ козарче (заедно с другарите си, смеят се насреща му и не помръдват) — Да ти видим булката, Змейо. Амчи ти я доведе — ний искаме да я видим. Отде я открадна, а?
Първо козарче — От седенките ли?
Змея (без да става, още по-сърдито) — Какво ви влиза на вас в работа! Махайте се оттука!
Трето козарче — Е, ти всеки ден ни ловиш из гората козите да ги доиш — ние веднъж се спряхме пред пещерата ти и ни пъдиш. Искаме да видим булката ти, като стане да си мие очите.
Змея — Оставете ме — ще стана! — Не ми опасохте рудниците и храсталаците ми ошмулиха вашите кози!
Второ козарче — Отсега нататък ще има кой да ти шета.
Първо козарче — Нея ли ще провождаш да дои с кутела?