След малко тя се събужда, надига се, той свенливо отстъпва. От най-напред тя се огледва, като че не може да разбере насън ли или наяве вижда всичко туй. После, като съглежда Змея, дръпва се плахо изведнъж.
През всичкото време като вярно псе той стои отстрана и я гледа в очите.
Змея (след малко мълчание) — Спи си, спи си — недей става.
Цена (не смее още да се дигне от мястото си) — Аз на туй легло ли съм спала?
Змея — Дойдохме късно нощес, не можах да набера папрат, да настеля повечко. Убиваше ли те?
Цена (огледва наоколо) — Кога съм дошла аз тук?
Змея — Нощес. Ти спеше, не видя, като те внесох. Аз за довечера ще настеля папрат и ще видя по канарите и мъх да набера: ще стане по-меко.
Цена — Що ща тука? Кой ме доведе?
Змея — Ти забрави. Нали аз те доведох. На ръце те внесох. Стани си плисни две шепи вода на лицето, да се разсъниш. Извора е тука, до нас. Ей де си тече бистра, студена.
Цена — Тука пещерата ли е?
Змея — Хъ-хъ, пещерата. Мойта къща. Аз съм наклал огън, набрах ти и ягоди — по туй време само тука при мене има ягоди…
Цена — Ягоди? Снощи — или насън беше. — Някой ми каза: мляко и ягоди…
Змея — И мляко щях да донеса. Ама чаках да станеш. Да го издоя прясно. Мене тъй ми е по-сладко. Докато е още топло от козата. Ти можеш да си го вариш. Гърне има тука. От една запустяла мандра го откраднах. (Взема един кутел и тръгва да излязва.) — Чакай, да отида да дръпна една коза в драките, да я издоя. — Нали ми си гостенка, трябва да ти шетам.
Цена (полу на себе си) — Гостенка съм била. Той ще ми шета…
Змея (на излизане) — Ай сега ще дода. Онези песоглавци ги прокудих напред, ама козите им са все отблизо. — Ти като си умиеш очите, седни ай тука, накъсай няколко ягодки, докато се върна.
Цена остава сама и боязливо едва се надига от мястото си. Отблизо някъде козарче засвирва със свирка.
Цена (още след Змея) — Какъв е. Пък кротко приказва. Туй му била къщата — пещерата. С ягоди и праснак ще ме храни… В приказката на баба то тъй дали не беше. Змейовете, като хванат някого, в пещерите си каквото поиска му дават. Каквото поиска: праснак, ягоди и — И подире го… Покривала му се цялата снага с люспи… (Ослушва се в свирката на козарчето и плахо се надвеся през входа.) Те наоколо и козарчета дохождали… (Кима на козарчето с ръка.) — Козарче, козарче! Чуй какво ще ти кажа. Ела!
Второ козарче (спира свирнята си отвън) — Ами Змея?
Цена — Няма го. Ела!
Второ козарче (дохожда до скалите и все май се озърта) — Вътре не смея. Какво?
Цена — Козарче, брат да ми си: — много ли момичета е погубил Змея в пещерата?
Второ козарче (без да се замисля, върти утвърдително глава) — У-у-у! Казват, чет нямат.
Цена — Ами защо ги погубва?
Второ козарче — Защото е проклет. Той ни дои козите и напред оттук щеше да ни избие с камъни.
Цена — Като ги погуби, какво ги прави?
Второ козарче — Казват, хвърлял ги тъй, вълци да ги ядат.
Цена — Ти някоя виждал ли си да е хвърлил?
Второ козарче (дига глава) — Тц, де ще видя. Загоре — широко.
Цена — Ами отде знаеш?
Второ козарче — Тъй разправят. Всички разправят за него. — И кога го няма в пещерата, пак не смее никой да окади. — Ама тебе пък може да те пожали. Ти му се помоли.
Цена — Слушай, козарче, наше село вижда ли се оттук?
Второ козарче (показва с пръст надолу) — Зелен дол? Стърнищата се виждат. Хе-е-е, там долу, оттатък върбите. При върбите с белянката, оттатък захващат вашите ниви.
Цена (с наболяло сърце, като че на себе си) — Оттука ще слушам песента на дружките си, кога излизат да белят платна.
Второ козарче — Ха-ха, понякога чува се. Надвечер лятос, като подухнеше вятър, донасяше ни тука песента на жетварките.
Цена (продължава полу на себе си) — И по жетва. Те ще извият постат на нивата, пък аз тука, пред пещерата. Змеица — ще слушам…
Второ козарче (доближава се по-близо и като се втренчва в нея) — Тебе, гледам, като че ти се доплака… Да се бягам аз оттука. Ще се върне Змея, ще рече, че съм те разплакал аз, подире…