– Ами… пропуснал е да ме уведоми, но няма проблем – изграчих аз, с труд удържайки се да не отида в манипулационната и да премеря температурата си. – Какво ще правим днес – пломба, вадене, зъбен камък…?
– О, разбира се, че не – dottore още е нов, сигурно не знае, че Марко има най-поддържана усмивка в повечето светове – разсмя се гръмогласно зомбито. – Просто профилактичен преглед – зачатъци на кариеси и други такива…
– Добре, отвор? уста – пристъпих примирено към стола, почти уверен, че след малко ще се събудя в леглото си от джафкането на алармата.
Когато приключих с прегледа, се убедих в две неща: че това определено не е сън и че Марко наистина спазваше спартанска зъбна хигиена.
– Браво, Марко! – похвалих го аз, докато смъквах ръкавиците и мятах инструментите в съдинката с предназначени за стерилизация. – Де да можеха повечето ми пациенти да са като теб…
– О, dottore, искаш ли да ти споделя една тайна? – смигна ми заговорнически зомбито. – Марко има зъби perfetto, понеже е вегетарианец! Всъщност, почти цялата la familia са вегетарианци… по принуда, за съжаление. Толкова трудно се намира мозък в днешно време! Уловиш някоя русокоса bambina27, отвориш главата ѝ – а вътре пусто като в марокански бордей… Тъжно, dottore, тъжно… Сега ядем праз и трюфели…
Марко потръпна и стана от стола.
– Пет паунда за прегледа, si?
– Si… уф, искам да кажа – да, пет паунда…
Зомбито учтиво си взе довиждане и си тръгна. По пътя към вратата се спря пред огледалото, оголи искрящата си от белота усмивка, доволно измърмори „Bene!28“ и замина.
Тъкмо обмислях идеята да заседна от рано пред камината и да се натряскам, когато се появи Били.
– Началство! – зарадва се той. – Видях Марко да излиза току-що – значи сте се запознали?
– Уилям Никълъс Уилоуби IV, дай ми една разумна причина да не те уволня, убия или и двете на секундата! Какво, по дяволите, става тук, защо из кабинета ми се шматкат зомбита и кой, в името на всичко свято, е Били Зеленчука?!
– Това ще да съм аз, шефе… – леко помръкна Били. – Така съм известен в една кръчма – „Зелената котка“, която съществува във всички светове, епохи и измерения едновременно… дълго е за обясняване. Накратко – магьосник съм, но съм си взел кратка почивка от магиите и се опитвам да открия себе си. Реших да пробвам как ще ми се отрази да работя като асистент на зъболекар. Преди това бях барман, телевизионен водещ, банкер…
– Чакай малко. Върни леко назад до частта с магьосника.
Вместо отговор Били направи някакъв странен жест. Вратата на кабинета се отвори и чашката с чай, която бях забравил в кухнята, плавно влетя и кацна пред мен.
– О, сигурно е изстинал… Момент – плесна се по челото асистентът ми и разтвори лявата си длан. Върху нея се появи не твърде голямо огнено кълбо. Без да обръща внимание на опуления ми поглед, той се прицели и чукна леко с пръстите на другата си ръка пламтящата сфера към чашата ми, все едно играеше на топчета със съседските деца. Кълбото заплува към чая, обгърна го за миг и след това изчезна с глух пукот. Машинално взех чашката и отпих. Беше точно толкова топъл, колкото трябваше – нито прекалено врял, нито прекалено студен…
– Та, ще ме прощаваш за недомлъвките, ама си мислех, че е по-добре да видиш и да повярваш, отколкото да ти разкажа всичко и да ме помислиш за луд – отново заговори Били. – Със стария Бартълби се бяхме договорили – всеки петък, 13-и, да лекува онези, които му препратя от „Зелената котка“, без да задава въпроси. Предполагам, че няма да имаш нищо против да продължим, както си беше? В крайна сметка, парите не миришат, а ще се увериш, че всички си плащат редовно…
Още се мъчех да осмисля казаното, когато на вратата се почука.
– Влез! – извиках по навик.
– Добър ден, докторе, здравей, Били… – учтиво поздрави влезлият. Дори да не бях обърнал внимание на наметалото му с цвят бордо или на неестествената бледност на кожата му, нямаше как да не забележа силно издадените му и леко заострени кучешки зъби. – С Вас не сме се запознавали – казвам се Джордж29, пряк наследник на великата династия на Дориан, първият вампир, успял да се пребори със страха от слънчева светлина.
– Приятно ми е – д-р Тери Макфиърсън – протегнах ръка, твърдо решен да не издавам изумлението си.
– Тери, а? – ухили се вампирът и смигна на Били. Не схванах шегата, но очевидно не беше нещо обидно, така че реших да не задълбавам. – Дошъл съм за леко козметично изпиляване. Омръзна ми всички да ме зяпат по улиците.
29
Джордж се появява за пръв път в разказа „Неверие“ от втората книга на автора „Усмивка в полунощ“ (бел. ред.)