Драконът все пак реши да рискува и да похлопа на вратата. Нямаше представа кой ще му отвори, но нуждата му от храна, вода и сън го караше да пренебрегва вродения на неговото (вече бивше) племе инстинкт да не се доверяваш на непознати.
– Кой е? – дочу се раздразнен глас от вътрешността на къщата.
– Казвам се Тодор, уважаеми страннико… Прост? нахалството ми, но се заблудих, обикаляйки из Световете не съм слагал залък в устата си от дни, а последният път, когато спах, без вятърът да брули тялото ми, бе преди месеци… Дали ще мога да злоупотребя с гостоприемството ти, дори да е само за час-два?
Резето изщрака и вратата се отвори със жалостиво скърцане. Срещу Тодор се изправи мъж на средна възраст, със жълтеникава кожа и странно издължени в посока към бакенбардите очи. Екс-драконът никога не се бе сблъсквал с подобна раса, въпреки цялото си обикаляне насам-натам и в този, и в предишния си образ.
– Заповядай, пътнико – поклони се непознатият. Благодарение на това Тодор успя да забележи меча със странна форма, който бе запасан зад гърба му. – Един ронин35 никога не ще остави някого да гладува и студува пред портите на дома си. Колкото и отшелнически да живея, все ще се намери залък хляб и паничка вино като за теб… а така като гледам, и топла баня ще ти бъде от полза – добави той, след като дискретно вдиша част от букета аромати, донасящи се от тялото на неканения гост.
Тодор още не бе успял да стигне до главата „Поддръжка и хигиена“ на трактата, но благодарение на домакина си успя бързо да навакса. Фактът, че забрави да преметне хавлията през слабините си на излизане от банята, както и набързо предприетата инициатива от страна на ронина пък съумя да го накара да се запознае с пасажа „Плътски желания и потребности“ в резюме.
– Добре дошъл в планината Броукнек36, Тодор-сан – целуна го нежно по ухото домакинът, след като бурните страсти вече бяха отшумели. – Името ми е Шиготури – волен самурай, прокуден от събратята си заради особеностите на изпитваната от мен любов. Виждам, че и на теб не са ти чужди моите щения…
– Именно заради това се превърнах в човек, уважаеми Шиготури – поклони се Тодор. – Сигурно имаш бегла представа, но, уверявам те, животът на дракон с обратна резба е изпълнен с, меко казано, адски разочарования…
Преди зяпналият от изумление азиатец да успее да реагира по някакъв начин на последното изречение, някой задумка с все сила по вратата. Ронинът се загърна с чаршафа, все още мълчейки, отиде да провери кой е натрапникът, върна се в спалнята и сухо съобщи:
– Теб търсят.
Пред къщата на Шиготури нервно се разхождаше Били Зеленчука. Щом видя Тодор, веднага викна:
– Друже, ако знаеш от колко време те издирвам! Спешно трябва да те върна при Абдулла, докато не е станало нещо ужасно!
– Чакай малко, за какво говориш…!?
– Старият пръдльо е объркал едно от заклинанията. Колко пъти му повтарям, че тая негова мешавица от еврейски йероглифи, арабски писмена̀ и вевета37 ще му докара беля на главата… Според астралните следи на извършената от него над теб магия тялото ти не е напълно преобразено в човешко. Черният ти дроб все още е драконовски…
– Чудесно, тъкмо е свикнал на повече пиене.
– Структурата на ноктите ти не е променена…
– Е, ще ги режа по-често и това е.
– И най-важното: жлезите ти, които изпускат огън, все още функционират! Представяш ли си какво ще стане, ако се активират при… хм… една от онези работи, по които така си падате?
Тодор замислено се почеса по бузата. Ноктите му наистина бяха израснали доста.
– Извинявай, Били, ама не искам отново да съм дракон – проговори той след дълго мълчание. – Харесвам си се такъв, какъвто съм сега, а и точно намерих сродна душа. Кажи на Абдулла, че ако имам проблем, ще го потърся. Или ще се обърна към теб. Но не вярвам да се стигне до това.
Той трясна вратата пред ошашавения поглед на младия магьосник и се върна в спалнята. Шиготури го очакваше в леглото. В погледа му се четяха милиарди незададени въпроси.
– Сигурен съм, че дълго време си страдал от това, че хората не те приемат такъв, какъвто си – вместо отговор промълви Тодор. – Би ли ме приел, без значение какъв съм бил преди?
Ронинът кимна, без да откъсва очи от неговите.
– Чудесно. А сега кажи – да ти се намира цигара? Не, няма нужда от запалка. Иска ми се да ти покажа един номер…
35
Ронин – самурай, загубил покровителството на своя господар или допуснал той да бъде убит, през феодалния период в Япония (1185—1868) (бел. ред.)
36
Броукнек (broke-neck – англ.) – буквално „строшѝ-врат“. Авторът намеква за американския филм „Планината Броукбек“ (broke-back – англ. – буквално „строшѝ-гръб“) от 2005 г., носител на няколко престижни награди, сред които „Златен лъв“, „Златен глобус“, 3 „Оскара“ и 4 „БАФТА“. В лентата се разказва за двама млади фермери, които се срещат случайно в малкото градче Сигнал, Уайоминг. Докато пасат заедно овцете високо в планината Броукбек, те се сприятеляват, но много скоро разбират, че чувствата, които изпитват един към друг, са повече от приятелски и отношенията им стават интимни. (бел. ред.)