След месец-два хората от Гъл Лейк спряха да обръщат внимание дори на новините, по които през ден журналистите дуднеха за поредния потънал вдън земя, забелязан за последно в „Битс О’Хевън“. А и защо да се тревожеха? Досега нямаше случай някой да изчезне от „Червената къща“. Плюс това всички липсващи бяха непознати – просто шепа преминаващи туристи или загубеняци, които нямаха работа в тихия ни, прашасал от скука град.
Мен обаче не спираше да ме човърка. Откак жена ми бе починала, единственото ми развлечение бяха сериалите по телевизията – „От местопрестъплението“ (ръцете му да изсъхнат на тоя, който дръпна шалтера на „Маями“ и „Ню Йорк“ дано!), „Криминални досиета“, „Кости“ и така нататък – все от този род. Криминалетата, така да се каже, ми бяха влезли под кожата. Имаше моменти, в които си въобразявах, че съм супердетектив от рода на Хорейшо41 или д-р Спенсър Рийд42, та с едно помръдване на веждата бих могъл да разкрия кой написа нецензурната дума на оградата на кметството или кой е свалячът, който забремени голямата щерка на вдовицата Сент-Клер. Старческа изкуфялост, ще кажете вие… и ще сгрешите. Паметта ми може да не е като едно време, но досега съм нямал случай, в който да се чудя накъде съм тръгнал, къде живея или как се казвам.
Няма да ви лъжа, че прозрението ме озари изневиделица. Знам, че умирате да прочетете как една сутрин съм се събудил, почесал съм се по лявата топка и ненадейно истината се е стоварила върху мен като тиган върху главата на прибиращо се по ранни зори у дома пиянде. Нищо подобно. Винаги съм бил човек, който си пада по постепенните разсъждения, наблюдения и анализи. Така бе и в конкретния случай. Първо си спомних как някой бе споменал, че май засякъл Брад Льофевр да излиза крадешком от „Битс О’Хевън“. Което бе повече от странно, имайки предвид, че не му бяхме виждали очите в „Червената къща“ повече от месец. След това се сетих, че семейството не се бе вясвало и в магазина – иначе все щях да ги забележа, тъй като прекарвах доста голяма част от времето си на пейката пред него, мъчейки се да победя на шах Вехтия Стю. Започнах да подпитвам този и онзи и се оказа, че почти няма човек в целия град, който да знае къде и защо са се покрили Полин и Брад. Така съмнението полека-лека се загнезди в мислите ми. Нямаше обаче как да споделя подозренията си, тъй като надали някой (освен може би Стю) щеше да ми повярва. Трябваше ми някакво подобие на доказателство.
Изрових от килера едно кепе и стар като света шлифер, който не бях носил от времената, когато киноактьорчето се разпореждаше в Белия дом при комшиите43, и почнах два-три пъти седмично да се навъртам около „Битс О’Хевън“. Чат-пат дори влизах вътре, забивах се в едно от най-закътаните сепарета и зяла вечер кърках безбожно скъпата и отвратително топла бира, която барманът ми наливаше с изражение, сякаш ми прави върховна услуга. Един дявол знае на какво количество пияни тираджии, проститутки и дървосекачи се нагледах… но Брад Льофевр не се появи нито веднъж в цялата картинка.
Миналата вечер обаче късметът ми се усмихна. Тъкмо се чудех дали да не рискувам и да опитам така наречения „специалитет на заведението“ – бъркани яйца с бекон, гъби и „тайната подправка на Мама Жаклин“ – когато вратата на крайпътното заведение се отвори рязко и дърводелецът на Гъл Лейк влезе, олюлявайки се, вътре. Отначало едва го разпознах, понеже приликата му с някой от ходещите трупове във филмите на Ромеро44 и Карпентър45 се бе увеличила неимоверно за времето, през което го бе хванала липсата. Надали имаше повече от 50 кила, очите му бяха още по-хлътнали навътре в черепа, което при оскъдната светлина в кръчмата си бе направо зловещо, а коженото му яке се вееше върху скелетоподобния му торс като знамето пред кметството в по-ветровит ден. Нахлупих кепето над очите си, небрежно повдигнах яката на шлифера и започнах да се моля да не ме разпознае. Неочакваната ми поява тук щеше да предизвика доста въпроси, а като го гледах в какво състояние е, надали щеше да е настроен изслушващо и разумно.
41
Хорейшо Кейн (Horatio Caine) – главният герой в американския сериал „От местопрестъплението: Маями“ (CSI: Miami), изигран от Дейвид Карузо (бел. ред.)
42
Д-р Спенсър Рийд (Dr. Spencer Reid) – герой от американския сериал „Криминални досиета“ (Criminal Minds), изигран от Матю Грей Гъблър, отличаващ се с невероятно висок коефициент на интелигентност и феноменална памет (бел. ред.)
43
Авторът има предвид Роналд Рейгън (Ronald Wilson Reagan) (6 февруари 1911 – 5 юни 2004) – 40-ия президент на САЩ (1981-1989), който преди това е бил актьор и ръководител на Гилдията на киноактьорите (бел. ред.)
44
Джордж Ромеро – американски кинорежисьор, известен с работата си по култови филми на ужасите от рода на „Нощта на живите мъртви“, „Зората на мъртвите“, „Тъмната половина“ и др. (бел. ред.)
45
Джон Карпентър – американски кинорежисьор, известен с работата си по филми на ужасите като „Кристин“, „Халоуийн“, „Халоуийн 2“, „Халоуийн 3“, „Халоуийн 4“, „Халоуийн 6“, „Халоуийн 7“, „Халоуийн: Възкресението“ и др. (бел. ред.)