— Бях в Ню Йорк. Какви ги говориш?
— Петима души в момента се намират в затвора със строг режим в Сайгон. Познай кои са те?
— Какво? Но нали следствието не е възбудено? Ти провери, аз проверих…
— Изобщо не им е трябвало следствие. Направо са изпълзели агентите на контраразузнаването. Ударили са ни по всички флангове. Предполагам, че имам на разположение дванадесет часа, преди да ме открият. Ти… ти си набелязан.
— Ей, чакай малко! Това е дивотия! Всичко беше прекратено!
— Само аз печеля от всичко това. Не си споменавал името ми в Сайгон, нали?
— Разбира се, че не съм. Знаят само, че имаме човек и тук.
— Нищо повече не им трябва. Ще съпоставят фактите и…
— Как?
— Поне по десет начина. Първото, което идва наум, е да проверят кои са излизали от службата по едно и също време с теб. Нещо се е случило там. Нещо е изпратило всичко по дяволите!
Андрю дишаше равномерно. Вгледа се в капитана.
— Не, не е така — каза той тихо. — Нещо се е случило тук. Миналата сряда вечерта.
Грийн се стегна.
— Какво е станало миналата сряда вечерта?
— Онзи черен адвокат, Невинс. Накарал си да го убият, глупак такъв! Брат ми обвини мен! Обвини нас! Повярва ми само защото и аз бях убеден, че не може да сме ние! Такава глупост! — Майорът шепнеше напрегнато. Едва се сдържаше да не се нахвърли върху човека срещу себе си.
Грийн отговори спокойно, уверено:
— Резултатът е верен, но събираемите са други. Аз накарах да го направят, така е. Куфарчето на това копеле дойде при мен заедно с показанията срещу нас. Но това стана така, че никой няма да го свърже с нас. Тези, които го направиха, дори не знаят, че съществувам. И последната новина е, че са ги хванали тази сутрин. В Западна Вирджиния. У тях има изпрани пари, които ще бъдат свързани с една фирма, която ще бъде съдена за мошеничество. Нас ни няма никъде… Не, Фонтайн, не е заради това. Каквото и да се е случило, то се е случило там. Мислех, че ти си провалил всичко.
Андрю поклати глава:
— Невъзможно! Аз пипах…
— Стига. Не се ядосвай. Не ме интересува, защото вече не давам пет пари. Куфарът ми е готов, имам и еднопосочен билет за Тел Авив. Но ще ти направя една последна услуга. Когато се случи всичко това, аз веднага се обадих на един приятел от контраразузнаването. Длъжник ми е. Показанията на Барстоу, заради които толкова се тревожехме, не са главното.
— Какво искаш да кажеш?
— Помниш ли онова проучване от Конгреса, за което ти споменах? Гръкът, за когото каза, че не си чувал никога?
— Дакакос?
— Точно така. Теодор Дакакос. Във военното контраразузнаване наричат това проучване „сондаж Дакакос“. Той стои зад всичко. Никой не знае как точно, но този грък е успял да се сдобие с всичко необходимо, за да ни уличи. И е предал материалите направо в контраразузнаването.
Андрю се замисли. Теодор Дакакос. Теодор Анаксас Дакакос, син на гръцки машинист, убит преди тридесет години на товарната гара в Милано от собствения си брат, монах. Силните хора бяха готови на всичко, за да се сдобият с контейнера от Солун. Обзе го спокойствие.
— Благодаря ти, че ми каза.
Грийн вдигна куфарчето.
— Между другото, ходих до Балтимор.
— Документите от Балтимор са най-добрите — каза Фонтайн.
— Там, където отивам, може да има нужда от бърза доставка на огнева мощ. Срещу тях ще мога да си я осигуря.
— Възможно е.
Грийн се поколеба за миг и попита тихо:
— Искаш ли да дойдеш? Ще те скрием. Тук може да стане лошо.
— Ще направя да стане добро.
— Престани да се самозаблуждаваш, Фонтайн. Вземи малко от парите си и се махни оттук колкото се може по-бързо. Купи си някакво убежище. Свършено е с теб!
— Грешиш. Още не съм започнал.
25.
Юнската буря забавяше допълнително обедното движение по улиците на Вашингтон. Беше един от онези потопи без прекъсване, които не позволяват на пешеходците да прибягват от вход на вход. Чистачките на колите не вършеха никаква работа, дори влошаваха видимостта.
Адриан седеше на задната седалка на едно такси и мислите му бяха разделени по равно между Барбара, Дакакос и брат му.
Барбара беше в Бостън. Вероятно вече беше стигнала до библиотеката и проучваше архивните материали, удивителните архивни материали, отнасящи се до унищожаването на опроверженията. Ако тези документи наистина са били в контейнера от Солун и ако унищожаването им се докаже без никакво съмнение… Дали някой не ги беше открил? А е равно на В, В е равно на С. Следователно А е равно на С. Или може би не?
Теодор Дакакос, неуморимият Анаксас, вероятно вече обикаляше чикагските хотели и правни кантори, за да го търси. Нямаше причина гръкът да не го направи. Едно пътуване по работа до Чикаго беше нещо съвсем нормално. Адриан имаше нужда само да го отклони за малко. Щеше да се качи до стаята си, да вземе паспорта си и да се обади на Андрю. Двамата щяха да се измъкнат от Вашингтон, без да се срещат с гръка. Можеше да се предполага, че той се опитва да ги спре, а това означаваше, че някак си е научил за плановете на баща им. Не би било трудно да се досети. Един стар човек се връща от Италия и се знае, че не му остава много време живот. Извиква при себе си двамата си синове.