— Давате оценка.
— Просто отбелязвам една възможност — поправи го Шайър. — Авторът изпада в молитви и жалби. Мислите му са ясни в един момент, объркани в следващия. Луд или самобичуващ се аскет? Кое от двете? Физическият факт, че пергаментът е отпреди 2000 години, не му придава истинска достоверност. Спомнете си, че това е времето на Нерон, период на политическа, социална и теологическа лудост. Хората често са се спасявали с чиста изобретателност. Кой е той всъщност?
— Написано е, Симон от Бетсаида.
— Но го твърди само авторът. Няма сведения Петър да е умирал с християнските мъченици в Рим. Ако това беше така, без съмнение то би станало част от легендата, а в библейските писания не се споменава и дума за подобно нещо. Би било чудовищен пропуск, не мислите ли?
Ученият свали очилата си и избърса дебелите лещи с края на престилката си.
— Какво искате да кажете? — попита Адриан. Ученият отново сложи очилата си и продължи:
— Да предположим, че един затворник, гражданин на Рим, е осъден на ужасна екзекуция и измисля история, която компрометира омразния символ на една нова, придобиваща все по-голяма популярност религия, като при това го прави убедително. Този човек би могъл да получи благоволението на прегорите, на консулите, на самия император дори. Много хора са правили такива неща. Съществуват останки от стотици подобни „изповеди“. И ето че една от тях достига до нас цяла. Нима има причина да я приемем за по-вярна от останалите? Само защото е цяла? Изобретателността в името на оцеляването не е нещо непознато в историята.
Адриан наблюдаваше учения внимателно. В думите му имаше странна угриженост.
— Какво е вашето лично мнение, докторе?
— Не е важно моето лично мнение — отговори Шайър, избягвайки погледа на Адриан.
Последва дълбока тишина.
— Вие му вярвате, нали?
— Това е удивителен документ.
— Казва ли се какво е станало с дърводелеца?
— Да — отвърна Шайър. — Самоубил се е три дни по-късно.
— Самоубил се е? Та това противоречи на всичко, което…
— Да, така е — прекъсна го ученият тихо. — Трите дни обаче съответстват. Съответствие и несъответствие. Къде е балансът между тях? В изповедта пише, че дърводелецът е хулил тези, които са се намесили, но все пак накрая се е молил на Бог да им прости.
— Това съответства.
— А нима може да е иначе, мистър Фонтайн? Не забравяйте, става дума за изобретателност и оцеляване.
Нищо не се променя и всичко се променя.
— В какво състояние е пергаментът?
— Запазен е удивително добре. Предполагам, че с някакъв специален разтвор. Притиснат под дебела каменна плоча и херметически затворен.
— А другите документи?
— Не съм се занимавал с тях обстойно. Опроверженията са запазени много добре, а арамейският ръкопис няма да бъде разчетен лесно.
Адриан седна отново.
— Това ли е точният превод на изповедта? — попита той и посочи листа в ръцете на учения.
— Доста точен. Би могъл да се редактира допълнително. Не бих го представил пред академична аудитория.
— Може ли да ми го дадете?
— Разбира се. — Шайър се наведе напред. Адриан протегна ръка и пое листа. — Пергаментът, останалите документи… Те са ваши.
— Но не ми принадлежат.
— Зная това.
— Тогава защо ми ги давате? Мислех, че ще ме молите да ви ги оставя. За да ги изследвате. За да стреснете света с тях.
Ученият свали очилата си и заговори уморено:
— Това откритие е твърде необичайно. И страшно. Твърде стар съм, за да се преборя с него.
— Не разбирам.
— Помислете. Тук се отрича една смърт, не животът. Но именно тази смърт е символът. Ако подложите на съмнение този символ, рискувате да подложите на съмнение всичко, което означава този символ. Не мисля, че това е оправдано.
Адриан замълча за миг.
— Цената на истината е твърде висока. Това ли искате да кажете?
— Ако е истина. Но все пак старостта е несъмнена. Нещата биват приемани, защото съществуват. Омир създава художествени образи и векове по-късно хората тръгват по море, за да търсят еднооки гиганти. Фроасар пише история, която никога не е била, и въпреки това го считат за историк. Трябва да прецените последствията.
Адриан стана и отиде до стената. Мястото, което гледаше Ланд. Равна, слабо осветена бяла боя. Нищо.
— Можете ли да съхранявате тези неща за известно време?
— Могат да се запазят в лабораторен контейнер. Мога да ви изпратя разписка за получаването им.
Адриан се обърна рязко:
— Контейнер?
— Да, контейнер.
— Можеха да останат в другия.
— Може би. Но колко време, мистър Фонтайн?