— В теб ли е още бележката?
— Да. — Изрових листчето от джоба си и му го подадох. — Ето я.
Той я разгледа и поклати глава.
— Не знам. Може и да е неговият почерк… ако е бързал… но на мен ми се струва, че е писано от друг.
Вдигнах рамене. Взех бележката, сгънах я и я прибрах.
— Както и да е, опитах се да вляза във връзка с него чрез Фигурата му, за да си спестя ездата дотам. Но той не приемаше. Предположих, че иска да запази в тайна местонахождението си, ако работата наистина беше важна. Затова изведох един кон и потеглих натам.
— Каза ли на някого къде отиваш?
— Не. Реших, обаче, да накарам коня да се понапъне и яздих доста бързо. Не видях как е станало, ала го намерих да лежи там, когато навлязох в горичката. Гърлото му беше прерязано, а на известно разстояние забелязах движение сред храсталаците. Настигнах нападателя, скочих върху него, сбихме се и се наложи да го убия. Не си казахме и дума, докато ставаше всичко това.
— Сигурен ли си, че си спипал, когото трябва?
— Колкото щеше да бъдеш и ти при подобни обстоятелства. Следите му водеха обратно до Кейн. По дрехите му имаше прясна кръв.
— Може да е била неговата.
— Погледни го пак. Няма никакви рани. Счупих му врата. И, естествено, си спомних къде съм виждал по-рано подобни на него, затова го донесох тук, право при теб. Преди да ми разкажеш всичко, обаче, има още нещо — като капак. — Измъкнах втората бележка и му я подадох. — Съществото носеше това в себе си. Предполагам, че го е взел от Кейн.
Рандъм прочете листчето, кимна и ми го върна.
— От теб, до Кейн, с молба за среща там. Да, ясно. Излишно е да казвам…
— Излишно е — завърших аз. — И почеркът наистина прилича малко на моя… поне на пръв поглед.
— Питам се какво ли щеше да стане, ако ти беше стигнал там първи.
— Вероятно нищо — предположих. — Изглежда искат да съм жив и заподозрян. Номерът е бил да ни закарат там в съответния ред и аз не бях достатъчно бърз, за да предотвратя онова, което е било предвидено да последва.
Той кимна.
— Като се има предвид точния разчет на времето, трябва да е бил някой от присъстващите тук, в двореца. Някакви идеи?
Подсмихнах се и бръкнах за цигара. Запалих и пак се подсмихнах.
— Аз току-що съм се върнал. Ти си бил тук през цялото време. Кой ме мрази най-много в момента?
— Труден въпрос, Коруин — заяви Рандъм. — Всеки ти има зъб за нещо. При друг случай бих се спрял на Джулиан. Но сега някак не ми изглежда вероятно.
— Защо?
— Той и Кейн се разбираха много добре. Вече от години. Търсеха се един друг, вечно се размотаваха заедно. Бяха много близки. Джулиан си е все същия хладнокръвен мерзавец, какъвто го помниш. Но ако имаше човек, когото да харесва, то това беше Кейн. Не вярвам, че би постъпил така с него, дори за да се докопа до теб. В края на краищата сигурно би могъл да намери достатъчно други начини, ако това е било всичко, което е искал.
Въздъхнах.
— Кой е следващият?
— Не знам. Просто не знам.
— Добре. Как си представяш реакциите им?
— Влязъл си в капана, Коруин. Всички ще решат, че ти си го направил, каквото и да разправяш.
Кимнах по посока на трупа. Рандъм поклати отрицателно глава.
— Това лесно може да бъде просто някой нещастник, който си довлякъл от Сенките, само за да му прехвърлиш вината.
— Знам — съгласих се аз. — Странно, да се върна в Амбър и да се окаже, че съм пристигнал в най-удобния за мен момент.
— Моментът беше идеален — потвърди Рандъм. — Дори не ти се наложи да убиваш Ерик, за да получиш това, което искаше. Извади голям късмет.
— Да. И все пак за никого не е тайна, че точно това смятах да направя. Сега е въпрос само на време кога войниците ми — чужденци, специално въоръжени и разквартирувани тук — ще станат обект на някои много лоши чувства. Единствено наличието на външна заплаха ми спестяваше това досега. Като добавим и нещата, които ме подозират, че съм извършил преди завръщането си — например, убийството на хората на Бенедикт. И това днес…
— Да — въздъхна Рандъм. — Представих си картинката, веднага щом ми каза какво е станало. Когато преди години вие с Блийс нападнахте Амбър, Жерар разгърна част от флотата така, че да я махне от пътя ти. Кейн, от друга страна, те притисна със своите кораби и потопи твоите. Сега, като е мъртъв, предполагам ще направиш Жерар главнокомандващ на цялата флота.