Освобождавам Грейсуондир и го завъртам около себе си и надолу в дълга, разсичаща дъга…
Само един призрак би могъл да победи Бенедикт или неговия призрак с подобна хватка. Стоим прекалено близо, за да може да отбие меча ми, но ответния му удар, перфектно изпълнен, би трябвало да отсече ръката ми, ако там имаше ръка, която да го посрещне…
Но тъй като няма, аз довършвам замаха си и стоварвам меча с цялата сила на дясната си ръка върху смъртоносното приспособление от лунна светлина и огън, мрак и гладкост, близо до мястото, на което бе прикачено.
Причинявайки ми страхотна разкъсваща болка в рамото, ръката се отделя от Бенедикт и остава неподвижна… И двамата падаме.
— Стани! В името на еднорога, Коруин, стани! Слънцето изгрява! Градът около теб ще се разпадне!
Подът под краката ми се разлюлява и се превръща в мъглива прозрачност. Зървам лекия прилив на вода. Скачам на крака, главно за да попреча на спусналия се стремително напред призрак да сграбчи ръката, която бе изгубил. Тя прилича на мъртъв паразит и хълбокът отново ме заболява…
Внезапно натежавам, а призрачният океан не избледнява. Започвам да потъвам през пода. Цветовете се завръщат в света около мен, трепкащи розови райета. Отблъскващият Коруин под се разделя и под него се разкрива искащия да убие Коруин залив…
Пропадам…
— Насам, Коруин! Сега!
Рандъм стои на върха на планината и се опитва да ме достигне. Протягам ръка…
XI
…Падам точно като риба във врящия тиган…
Разплетохме телата си и се изправихме на крака. Аз седнах отново на най-долното стъпало. Разтворих металната ръка, така че да освободя рамото си — нямаше кръв, но по всичко личеше, че мястото ще посинее — след което я запратих на земята. Ранната утринна светлина не накърни с нищо нейния изящен и заплашителен вид.
Ганелон и Рандъм стояха до мен.
— Добре ли си, Коруин?
— Да, просто ме оставете да си поема дъх.
— Нося храна — каза Рандъм. — Бихме могли да закусим и тук.
— Чудесна идея.
Докато Рандъм разопаковаше провизиите, Ганелон побутна ръката с върха на ботуша си.
— Какво, по дяволите, е това? — попита той.
Поклатих глава.
— Отсякох го от призрака на Бенедикт. Поради причини, които не разбирам, беше способна да ме достигне.
Ганелон се наведе, вдигна я и започна да я изучава.
— Много по-лека е, отколкото мислех — заключи. Загреба въздуха с нея. — Можеш доста добре да подредиш някого с ръка като тази.
— Знам.
Той раздвижи пръстите.
— Вероятно истинският Бенедикт би могъл да я използва.
— Вероятно — отвърнах аз. — Изпитвам доста смесени чувства, ако става въпрос да му я предложа, но може би все пак си прав.
— Как ти е хълбока?
Побутнах я леко.
— Не особено зле, имайки предвид случилото се. Ще съм в състояние да яздя след закуска, ако се движим спокойно и бавно.
— Добре. Коруин, докато Рандъм приготвя нещата, имам един въпрос към теб, на който може би сега не му е нито времето, нито мястото, но той непрекъснато ме терзае.
— Питай.
— Ами, нека да го кажа по следния начин: подкрепям те изцяло, в противен случай нямаше да съм тук. Ще се бия за теб, за да се възкачиш на трона си, независимо от обстоятелствата. Но всеки път, когато стане въпрос за правото на наследяване на трона, някой се вбесява и избухва или пък променя темата. Като Рандъм, например, докато ти беше там горе. Предполагам, че за мен не е кой знае от какво значение да знам на какво се основават претенциите ти към трона, или пък претенциите, на който и да е от другите, но просто не мога да въздържа любопитството си по отношение на причините за всички тези дрязги.
Въздъхнах, после поседях мълчаливо за известно време.
— Добре — отвърнах аз след малко и се разсмях. — Добре, щом ние самите не можем да се разберем за тези неща, предполагам че те изглеждат съвсем объркани за един външен човек. Бенедикт е най-големият. Неговата майка се казвала Симния. Тя родила на татко още двама сина — Озрик и Финдо. После — как да ти обясня всичко това? — Файела родила Ерик. След което татко открил някакъв недостатък в брака си със Симния и по негова воля той бил анулиран — ab initio, както биха казали в моите стари Сенки — от самото начало. Хитър номер. Но той бил кралят.
— Това не ги ли прави всичките до един незаконородени?
— Е, поразклатило им положението. Озрик и Финдо били доста раздразнени, доколкото разбирам, но те умрели наскоро след това. Бенедикт или не бил толкова вбесен, или просто проявил благоразумие, но не вдигнал шум. Тогава татко се оженил за Файела.
— И това узаконило Ерик?
— Щяло е да го узакони, ако татко бе признал Ерик за свой син. Той се отнасяше към него като към собствено дете, но никога не направи нищо официално в това отношение. Беше свързано с изглаждането на отношенията със семейството на Симния, което бе станало доста влиятелно по онова време.