— Какво има, лейтенант?
— Исках да знам кога ще обядваш.
— Обяд? Съмнявам се дали изобщо ще обядвам. Затова ли се обади? Да ме поканиш на обяд?
— Не съвсем. Искам да погледнеш едно нещо. Мислех, ако си свободна по обяд, да се срещнем.
Тес почувства тръпки.
— Нещо свързано със смъртта на Джоузеф?
— Може би.
— Пак криеш нещо.
— Може да греша, Тес. Не искам ненужно да те тревожа.
— Да не мислиш, че вече не съм разтревожена? Добре, в един.
Но Тес трябваше да мисли за много неща. Представяше си обгореното тяло на Джоузеф върху тухлите в парка. Асансьорът отново й напомни за Джоузеф и тя трепна при мисълта, че няма да го види повече.
В редакцията веднага отиде при Траск и му разказа всичко, което се беше случило.
Траск се намръщи, стана и сложи ръката си на рамото на Тес.
— Съжалявам, Тес. Наистина. Нямам думи.
— Но кой може да го е направил? Защо?
— Ако знаех. — Траск я прегърна. После отстъпи с натъжено лице. — Но тук е Ню Йорк. Понякога просто няма отговор.
— Но какво е накарало Джоузеф да отиде в парка в три часа през нощта, под дъжда?
— Тес, изслушай ме. Ти едва познаваше този мъж. Харесваше го, но… Може да ти се стори грубо. Но трябва да го знаеш. Когато ми каза, че не е дал телефонния си номер в службата и че използва пощенска кутия, аз се притесних. Явно човекът е имал тайни. Вероятно те са го догонили.
Мъчително отчетливо у Тес прозвучаха отново думите на Джоузеф от онзи следобед в закусвалнята:
Имам някои… да кажем… задължения. Не мога да ти кажа какви и защо трябва да ги спазвам. Просто ми вярвай, разбери ме и ме приеми такъв.
— Може би. Като че ли имаше тайни — каза Тес.
— Слушай, може би не трябваше да идваш на работа днес. Вземи си свободен ден. Почини си. Иди във фитнес-клуба или където искаш, за да се отпуснеш. Утре ще бъдеш по-добре.
— Не. Ако остана сама, ще бъде още по-зле. Имам нужда от работа. Нещо, което да ме погълне.
— Тогава имам нещо за теб. Гледа ли новините тази сутрин? Убийствата в Тенеси? Не ти ли напомнят нещо?
— Предполагам, че имаш предвид убийствата в „Пасифик Рим Петролиум“ миналата седмица.
Бяха три — две в Австралия и едно в Хонконг, веднага след голямото изтичане на петрол, което продължава да заплашва Големия бариерен риф. И тримата — Виктор Малоун, капитанът на заседналия супертанкер, Кевин Старк, отговарящ за почистването на петното и Чандлър Томпсън, директор на „Пасифик Рим Петролиум“, бяха убити след разгласяването на обвиненията към тях. Първият — че е пил по време на служба, вторият — че не е реагирал своевременно, за да ограничи изтичането на петрол и третият — за отказа на фирмата да признае престъпната си небрежност.
— Помниш ли, говорихме за тях миналата сряда — каза Траск.
Тес се облегна, като мрачно размишляваше за нещо друго. Точно след този разговор вечерта срещна Джоузеф за пръв път.
— Предложих ти да направиш материал за убийствата.
— А аз възразих, че списанието не е някакво вестниче — отвърна Тес. — Не трябва да задълбочаваме противопоставянето. Фанатиците вредят на каузата ни.
— А сега като че има фанатици и в Тенеси.
— Не, аналогията не е точна. Полицията подозира, че Бенет и Пейдж са убити от близки на загиналите.
— Така казват по телевизията. Но аз проверих своите източници в „Таймс“. Те готвят материал и цитират полицай от Мемфис, който предполага, че е работа на смахнати защитници на околната среда.
— Какво?
— Големите организации за защита на природата като „Клуб Сиера“ и „Грийнпийс“, допускайки че ще бъдат обвинени, осъдиха убийствата като напълно безотговорни.
— Но това е абсурд — да подозират… Вярно, членове на „Грийнпийс“ веднъж бяха арестувани за завземане на китоловен кораб в Перу. Но има голяма разлика между отнемането на имущество или рискуването на собствения живот за спасяване на застрашени видове и…
— Екзекутирането на някой, когото обвиняваш за разрушаването на планетата? — Траск вдигна вежди. — Разбира се. Не ме разбирай погрешно. „Грийнпийс“ е уважавана организация. Изобщо не вярвам някога да прибегне към насилие. Но новият директор на „Пас Рим“ е получил телеграма с предупреждение да не допуска ново разливане на петрол. Значи със сигурност онези убийства лежат на съвестта на фанатиците. Аз съм съгласен с теб — екоекстремистите вредят на каузата ни.
Тес бавно кимна. Беше й трудно да се съсредоточи.
— Знаеш ли Уолтър, колкото повече мисля…
— Добра идея, нали? Ще се заемеш ли?
Тес отново кимна меланхолично.