Выбрать главу

Няколко лампи все още работеха, колкото да озарят останките от пълното разрушение. Цареше тревожна тишина. Както очакваше, мястото се оказа изоставено и Търкот побърза да се върне на повърхността.

Отправи се към контролната кула. Влезе в складовете под нея, взе един пакет с припаси, провери малката радиостанция и след като се увери, че сателитният телефон е в джоба му, взе няколко манерки с вода, напусна Зона 51 и изчезна в пустинята.

Обединените нации

През последните няколко месеца членовете на Комитета за изследване на следите от пребиваване на пришълците, или съкратено КИСПП, не можеха да се похвалят с кой знае каква натовареност в работата. Не защото нямаха желание, а по-скоро им липсваше точна информация за онова, което се случваше, за да могат да вземат каквито и да било съответстващи решения. На всичко отгоре към нерешителността им се прибавяха и опасенията от инфилтриране в правителствените организации на шпиони на Водачите, Онези, които чакат и различни други тайни контингенти, които се обявяваха за привърженици на една или друга от воюващите страни.

Макар всички страни членки на ООН да бяха подписали споразумение, че ще се придържат към решенията на Комитета, в действителност, както се случваше неведнъж в практиката на ООН, страните следваха това съглашение само когато отговаряше на интересите им.

Така например всяка страна се задължаваше да предаде незабавно извънземните кораби, които притежаваше, но до момента не бе предаден нито един кораб. Вече беше избухнал скандал във връзка с разкритията, че евреите отказват да предоставят голямо количество извънземни предмети, включително кивота, които бяха взели от базата на Мисията в Синай.

Освен това военните от всички страни се задължаваха да координират действията си с Комитета, но ако се изключеха няколко безполезни телефонни обаждания, нито един войник или бойна единица досега не бе предоставена на разположение на командването на ООН. Очите на всички бяха обърнати към Тихия океан и към оцелелите американски кораби около Хавайските острови.

Като се имаше предвид, че ръководителят на предишния комитет беше убит от един Водач, настоящите му членове се чувстваха колкото безпомощни, толкова и изплашени.

Докато се събираха в залата за конференции, за да изслушат посланието на Сянката на Аспасия, всички забелязаха, че китайският представител отсъства.

Екранът на компютъра пред всеки от членовете блесна и на него оживя бледото лице на Сянката на Аспасия. Той заговори направо, без да губи време за встъпления:

— Преди ме наричахте Ал-Иблис. Всъщност хората са ме наричали с много и най-различни имена, по различно време и на различни места. Сега съм Сянката на Аспасия, но съм и много повече, отколкото беше той. Вие го убихте и спряхте флотата му, но мен няма да ме спрете. Можете обаче да се присъедините към мен и от това ще спечелите. Ще ви кажа цялата истина, за да знаете в какво положение се намирате.

— Аз притежавам Граала — продължи той. — В него е скрита тайната на безсмъртието. Предлагам го на тези от вас, които се съюзят с мен. Предлагам ви да се възползвате от мощта на моите сили. Вече знаете, че не можете да проникнете зад силовите щитове, нито да се защитавате от моите нановируси и от Водачите. Вие сте безсилни. Кажете го на правителствата си. Нека знаят цялата истина… Разбира се, ще имате своя избор. Можете да се присъедините към мен и да ми станете съюзници, или да се държите настрана. Но имайте предвид — времето ви е малко. Артад също е в играта. Той вече се е свързал с китайското правителство. Те са решили да се присъединят към него. Решение, което ще бъде гибелно за тях, защото Артад нехае за вас, хората. Неговата Сянка създаде Черната смърт през Средновековието и едва не обезлюди планетата ви. Само аз успях да го спра и да ви спася тогава и само аз мога да ви спася отново.

— Има и още нещо, което трябва да знаете — продължи Сянката на Аспасия след кратка пауза. — Нещо, което Артад няма да ви каже никога. Причината, поради която аирлианците са дошли на вашата планета в далечното минало.

В залата се възцари гробна тишина. Всички очакваха напрегнато да чуят продължението.

— Те — ние — дойдохме тук, за да ви защитаваме — обяви Сянката на Аспасия. — Вие, хората, сте като новородени деца, когато сте изправени пред безкрая на вселената. Сред звездите има много разумни същества. Някои от тях питаят омраза към онези форми на живот, които не приличат на тяхната. В тази галактика съществува една раса, която наричаме гъмжилото. Това е раса от паразити, каквито не бихте могли да си представите и в най-страшните си кошмари. Те бяха, са и винаги ще бъдат Древният враг на аирлианците.