Докато се ровех из различни източници, открих, че повечето клонове на тази доктрина водят началото си от едно и също събитие — изгнанието на планината Синай.
В продължение на повече от хиляда години Кабала се е предавала от уста на уста, преди да бъде записана, което довело до появата на множество варианти. Казано е, че докато се намирали на планината Синай, четирима души били призовани горе, за да участват в нещо неземно.
Известно е кои са трима от тези избраници — един равин и двама от старейшините на племето. Но четвъртият се споменава единствено като другият. Те влезли в една планинска пещера, на входа на която имало мраморни колони, и се втренчили в онова, което съгледали вътре. Един от тях издъхнал веднага, защото не издържал на гледката. Другият предложил на двамата оцелели да се включат във възлияние, което щяло да ги възкачи до четвъртото ниво на душата — чаях — олицетворение на самата сила на живота.
Според мен другият е искал от тях да се възползват от възможностите на Граала. Обещал им вечен живот, ако го послушат, и познание отвъд всякакви граници. Мисля, че този другият е бил Водач, пратен от Сянката на Аспасия, за да провери дали Граалът все още е в кивота и дали това е Граалът от Атлантида.
За щастие двамата оцелели отказали да се подчинят. Граалът бил върнат в кивота и другият изчезнал. А кивота отнесли в Обетованата земя.
Възлиянието има различни интерпретации в Тората и християнския Стар завет. Независимо от това, което се е случило на планината Синай, кивотът с поставения вътре Граал бил отнесен в Израел. В 1040 г.пр.Хр., по време на управлението на цар Самуил, кивотът бил пленен от филистимците. Известно е, че той им причинил много нещастия и те така и не могли да го отворят. Накрая го върнали на израилтяните, които го оставили в град Ваала.
През четвъртата година от своето управление цар Соломон подхванал строежа на храм, в който да бъдат съхранявани кивотът и Граалът. Главен архитект бил финикиец на име Хирам Абиф3. Седемдесет хиляди души били наети да донесат дървен материал от Яфа до Ерусалим и други осемдесет хиляди — да натрошат камък за градежа. Работата продължила седем и половина години. Интересно, защо е трябвало да се вдига такъв монумент, при това от народ, чийто единствен бог забранява почитането на други идоли?
Според преданията Хирам Абиф пратил подробен доклад за строежа и онова, което ще се съдържа вътре, на своя цар във Финикия. Хирам Абиф бил убит по заповед на Соломон, когато завършили строежа, за да бъде запазена една тайна, която вече била известна и на други.
Докладът на Абиф бил запазен и когато мюсюлманите завладели Испания, пренесли го в новооснованата библиотека в Толедо. Там по-късно бил открит от човек на име Киот, прочут като магьосник и познавач на малко известния рунически език, който доста ми прилича на староруническия.
След като станало ясно, че тайната е разкрита, били предприети мерки за опазването на двата предмета. На всичко отгоре вътрешни размирици между племената и опасността от външно нападение създавали заплаха за храма и неговото безценно съдържание.
Наследниците на Соломон се уповавали не толкова на силата на религията, колкото на могъществото на властта. Според една легенда след смъртта на Соломон и избухналите размирици, кивотът бил отнесен от сина на царя и царицата на Шеба в Африка, в Аксумското царство, където останал и до ден днешен. Кивотът бил преместен на юг само като примамка, за да скрие местонахождението на втория и по-важен предмет — Граала, който останал в Ерусалим, тъй като бил твърде ценен за жреците в тяхната нестихваща борба за власт.
Няма да се отклонявам с разкази за многобройните убийства, предателства, съюзи и враждуващи фракции, които запълват историята на Ерусалим през следващите неколкостотин години.
В 587 г.пр.Хр. Ерусалим паднал в ръцете на вавилонците, които сринали със земята свещения храм, а жреците пленили. Известно е, че Граалът бил скрит от пророк Иеремия на планината Нево, която е в Моавската земя. Това е последното споменаване на Граала в Стария завет. Родила се нова секта, есеите, които запазили в тайна местонахождението на Граала. Възможно е есеите да са били група Наблюдатели.
След това дошли римляните.
В началото те пристигнали не като завоеватели, а като съюзници. Поканили ги в Ерусалим, тъй като ги сметнали за по-малко опасния от външните врагове.
Както следвало да се очаква, римляните набрали сила и не след дълго превърнали тази страна в свой васал. И също както трябвало да се очаква, еврейският народ се разбунтувал.
3
Вж. III Царств. 5. Според Библията царят на Тир, Хирам, осигурява на Соломон дървения материал — ливански кедри и елхи, а също го подпомага със свои майстори зидари. — Б.ред.