— Само срещу свободата си и кораба-майка.
— Ела с мен. — Търкот развърза краката на Сянката на Аспазия, задърпа въжето и съществото бе принудено да го последва към залата на главния пазител. Когато стигнаха до вратата, майорът надникна вътре. Яков пак бе долепил длани към пирамидата.
— Кажи как да деактивираме устройството — повтори Търкот.
— Само ако ми дадеш кораба-майка — заяви Сянката на Аспазия.
— Няма да стане. — Търкот натисна спусъка и куршумът улучи същото място като преди.
Великденският остров
Самолетът, на който бяха Кели Рейнолдс и другите бежанци, излетя от пистата и много претоварен, се издигна в небето. Транспортните С2А можеха да поберат само малка част от хилядите пленени и поробени от нановируса. Останалите чакаха край пистата, вперили очи в небето с надеждата, че ще пристигнат други самолети да ги спасят. Знаеха, че времето изтича.
Някои по-предприемчиви отидоха на брега и отплаваха с катамарани. Останалите можеха само да стоят и да чакат.
Космическото командване, Колорадо
Съобщението беше с шифър СТ-6. Капитан Манинг започна да го разшифрова и закима още преди да стигне до средата. Носеше черен гащеризон. Над левия джоб на гърдите му бе извезано името му, над десния бяха отличията на тюлен от военноморския флот, а на лявото рамо имаше уникален пагон с кинжал между полумесец и звезда — пагонът на космическите сили на Съединените щати.
Този род войски вече беше изгубил две подразделения във войната срещу извънземните: едното на борда на совалката „Колумбия“, другото с Търкот по време на акцията в Египет. Манинг бе взел останалите си хора и с тях беше обучил новобранци от различни спецчасти, главно от сухопътните сили и тюлените от военноморския флот. Предпочиташе тюлените, тъй като поради водолазната си подготовка вече бяха свикнали да работят в „безтегловна“ среда.
Сега имаше заповед да се приготви за трета задача. Излезе от свързочния център със съобщението в ръка. Бяха разквартирувани във военновъздушната база „Питърсън“ край Колорадо Спрингс. Свързочната сграда се намираше в съседство с грамаден хангар, някога използван за бомбардировачи Б-52. Сега служеше за основен тренировъчен полигон на неговата част.
Капитанът влезе в хангара и спря, когато забеляза раздвижването. В центъра имаше голям воден резервоар, висок три етажа и с диаметър сто метра. До платформата на върха му водеха няколко рампи. От тавана висяха множество метални релси, които пресичаха пространството над резервоара.
Манинг чу един от старшините, застанал на платформата, да вика по радиостанцията и се качи по рампата. Резервоарът беше пълен с вода и старшината проверяваше уменията на шестима мъже в пълно бойно снаряжение.
Те носеха ТШКБС — тактически шарнирни космически бойни скафандри, предназначени за бойни операции в космоса. Освен действителните космически операции резервоарът предоставяше най-добрата среда за подготовка на бойците — безтегловност и липса на кислород.
Най-интересното в скафандрите бе това, че отвън шлемовете бяха плътни и нямаха визьори. Образите се предаваха от камери до екран, разположен точно пред очите на боеца, наред с тактическата информация. Ръцете свършваха с плоски черни плочи, с които бяха свързани различни оръжия, пригодени за космоса. На краката имаше миниатюрни ракети, допълващи реактивното устройство на раницата, която освен нещо4 съдържаше кислородна бутилка и сложен компютър.
ТШКБС почти изцяло беше разработен в рамките на програмата на военновъздушните сили „Пилот 2010“. съзнали, че възможностите на самолетите им се развиват по-бързо от способността на пилотите да ги управляват, ВВС разбираха, че е нужен съвсем различен подход към проблема. Бяха проектирани изтребители, които щяха да са в състояние да развиват 20 g, но пилотите щяха да припаднат при два пъти по-малко ускорение. Освен това при скорост повече от няколко маха пилотът нямаше да реагира достатъчно бързо, за да управлява самолета както трябва.
ТШКБС решаваха и двата проблема, като предпазваха пилота и позволяваха по-бързи реакции с помощта на устройство, наречено СУАР — сензорно усилен активатор на реакции. В шлема имаше черна лента с микроскопични сонди, които проникваха директно в мозъка. Заповедите се получаваха направо от нервните центрове и миниатюрните двигатели на ТШКБС се активираха още докато нервният сигнал се движеше по нервната система към мускулите на пилота.
В предишните две мисии не бяха използвали СУАР поради опасението, че системата е създадена на основата на извънземна технология — дори Манинг не знаеше точно как са я разработили. След като извънземните, изглежда, бяха победени и пазителските компютри бяха изключени, той бе наредил на хората си да започнат обучение с новите скафандри. Те бяха бронирани и можеха да спрат 7.62 милиметров куршум.