Един от големите почитатели на това представление бе Тит, синът на император Веспасиан. Бяха го пратили тук със задача да довърши завладяването на Юдея и да подчини размирния й народ на римската власт, и което всъщност бе по-важното — да сложи ръка на златото и богатството, които според слуховете се намираха в Храма на юдеите. Сянката на Аспасия се интересуваше от нещо друго, което също трябваше да е там — кивота и Граала.
Разбира се, сред римляните не бе известен като Сянката на Аспасия. Преди двайсет години, когато се събуди от поредния продължителен сън, той бе избрал да се нарича Тацит. След като събра известна информация, стигна до извода, че през изминалия период човешката цивилизация бе преживяла съществени промени. Върху един полуостров по северния бряг на Средиземно море бе възникнала нова и могъща империя, която скоро бе подчинила всички свои съседи и бе разпростряла владичеството си надалеч. Още преди сто години римляните бяха нахлули в Юдея и я бяха превърнали в своя провинция.
Докато стражите влачеха навън обезглавеното тяло, Сянката на Аспасия се отпусна на трона, който бяха донесли от една извънградска вила, плячкосана по пътя към Йерусалим. Той подпря брадичката си с юмрук и втренчи замислен поглед към града. Граалът бе толкова близо, но го пазеха фанатици, готови да измират с хиляди, вместо да се предадат. Хората бяха странни създания.
Преди пет години Сянката на Аспасия бе сформирал свой Легион в Сирия и бе предложил услугите си на Тит, който с радост прие това ненадейно увеличаване на военната си сила. Сянката на Аспасия бе наел доста римляни, ветерани от предишни войни, за да му служат, между тях имаше дори прочути офицери и центуриони. Сега неговият Двайсети легион бе разположен на склона на планината Скоп, североизточно от стария град, непосредствено до Петнайсети легион. Останалите легиони бяха разхвърляни на равни разстояния около града.
Всички опити да превземат града с щурм се бяха провалили и Сянката на Аспасия знаеше от шпионите си, че бащата на Тит започва да губи търпение — нищо чудно за едно същество с ограничена продължителност на живота, което бърза да постигне всичко за кратко време. Но най-удивителното бе, че въпреки упоритата съпротива — също както по времето на Мойсей — юдеите продължаваха да се карат помежду си. Дори сега зад стените на града имаше двама водачи, а не един. Елиазар, синът на Шимон, предвождаше фанатиците, а останалата част от армията бе под командването на Йоан от Гишала. Разпрата между тези две фракции бе на религиозна основа.
За съжаление юдеите забравяха разногласията си всеки път, когато трябваше да се справят с римската заплаха. Бяха живели дълго време в мир, но само преди четири години в Йерусалим бе избухнал бунт и в това, разбира се, имаше пръст не друг, а Сянката на Аспасия.
Преди известно време той бе стигнал до извода, че е опасно да остави кивота и Граала в ръцете на юдеите. Вярно, така бе далеч от аирлианците, но в няколко случая едва не бе изгубил контрол над юдеите. По време на управлението на цар Самуил Юдейски в Йерусалим бяха проникнали филистимците и бяха откраднали кивота. Наложи се Сянката на Аспасия да събере армия и да ги разгроми, за да върне кивота в града. Сетне беше внушил на друг цар — Соломон — да вдигне добре укрепен храм, в който да се пази важната реликва. Сянката на Аспасия дори прекара известно време в града, представяйки се за архитект на име Хирам Абиф, за да помогне в изграждането на храма.
Най-любопитното бе, че юдеите посветиха осем години от живота си на този грандиозен проект и нито веднъж не се запитаха за истинското му предназначение. Та нали техният бог не позволяваше да градят идоли, пред които да се прекланят!
След завършването на храма Сянката на Аспасия изчезна, върна се на планината Синай и се прибра в регенеративния цилиндър. Беше изморен от дългото общуване с хората и реши да рискува и да проспи известна част от тяхната истерия. Но когато се събуди, с тревога узна, че по време на една от множеството междуособици кивотът и Граалът са били разделени и кивотът вече не е в Палестина. Сянката на Аспасия подозираше, че това е работа на Водачите или на Онези, които чакат. Според информацията, събрана от неговите шпиони, кивотът бил отнесен на юг, в Африка, от сина на Соломон и царицата на Шева1, която го омагьосала с хубостта си. Поне засега кивотът се намираше в царството на Аксум. Някои шпиони твърдяха, че юдейският цар позволил да отнесат кивота, за да отклони вниманието от Граала.