Беше изненадан, че по притока все още може да се плава. Река Амазонка беше на близо хиляда и петстотин километра зад тях, при Итакоатиара. За да стигнат до тук, първо поеха срещу течението на Мадейра, след това смениха няколко притока.
Бяха се запознали с американеца във Вилхена, главния град на тукашния район, но всъщност малко градче на брега на реката. Няколко едри банкноти се оказаха достатъчни Руиз да склони на пътешествието, което в началото ги отведе на юг от града, но после продължиха в западна посока по притоци, които ставаха все по-тесни и плитки, в тунел от грамадни дървета, чиито корони се събираха високо над тях. Дъното на лодката потъваше само на половин метър, но през последните няколко часа разстоянието между кила и дъното на реката се бе скъсило от безопасните метър и половина до тревожните деветдесет сантиметра. На няколко пъти се наложи да я изтеглят, за да преминат през падналите напреко на реката прогнили дънери.
Руиз погледна през рамо. Харисън, американецът, разглеждаше картата и се почесваше замислено. Руиз пусна крака от покрива на рубката и скочи на палубата до него. Когато заговори, се стараеше другите да не ги чуват.
— Мога ли да ви помогна с нещо?
Харисън завъртя лениво глава. Беше едър, възпълен мъж, привикнал към градския живот. Руиз бе от друга порода, един от малцината, които си изкарваха прехраната по горната част на Амазонка. Занимаваше се с търговия с пограничните постове, понякога водеше различни научни експедиции или ловеше редки птици, за да ги продава на черния пазар. При случай дори прескачаше отвъд границата, в Андите, за да задигне някоя антика от древните планински селища.
— Не… посоката е правилна…
— И къде отиваме? — полюбопитства Руиз.
Харисън не отговори. Американецът бе пестелив на сведения за себе си. При запознанството бе промърморил, че работи в някакъв университет в Щатите. За Руиз по-важното бе, че плащаше добре. Когато се качваха в лодката, накара да донесат и завържат на задната палуба няколко пластмасови контейнера. Руиз така и не можа да разбере какво има вътре.
— Търся едно нещо… — промърмори Харисън.
— Бих могъл да ви помогна, ако знаех какво по-точно ви интересува.
— Аймарите — произнесе кратко Харисън.
Не без усилие Руиз успя да запази спокойствие.
— Аймарите са само легенда. Измрели са отдавна.
— Мисля, че са живи — настояваше Харисън.
— Сеньор, останките на Тиахуанако, където са живели аймарите, се намират в Боливия. На стотици километри от тук. И на далеч по-голяма надморска височина. Никога не ще ги стигнем с лодка.
Руиз говореше малко по-разпалено от обичайното, но това се дължеше донякъде и на факта, че в него отново се бе пробудил някогашният младеж, откърмен с чудати истории за тази легендарна страна, които обичаше да му разказва дядо му. Истории за изгубени в джунглата селища, За градове от злато. За тридесетметрови змии и племена със странни обичаи.
— Защо Тиахуанако е изникнал тъй внезапно? — попита Харисън, сякаш разговаряше със себе си. — И защо аймарите са изчезнали?
Руиз бе чувал различни истории, посветени на двете събития.
— Кон-Тики Виракоча — произнесе лаконично той.
Харисън млъкна и го погледна внимателно.
— Да. В легендата се казва, че някакъв непознат бял мъж основал града. Твърди се още, че идвал от Египет. Йоргенсон дори преплава с лодка от тръстика през океана, за да докаже, че морското пътешествие от Африка до Южна Америка е било възможно в онези времена. Търсеше обяснение за сходството между египетските пирамиди и тази в Тиахуанако. И не само това — продължи, сякаш четеше лекция, американецът. — По-рано пак Йоргенсон построи сал от балсамово дърво, нарече го „Кон-Тики“ и прекоси Пасифика от Чили до югозападните острови, в потвърждение на теорията си, че южноамериканци са заселили тихо-океанските острови3. В началото дори му се присмиваха, но сега, след като научихме за аирлианците, няма съмнение, че е съществувала пряка връзка между отделните ранни цивилизации на Земята.
Руиз беше заинтригуван. Беше чел във вестниците за пришълците и имаше известна представа за онова, което говореше американецът.
— Йоргенсон сега е в Тукуме, на брега на Перу. Казват, че извършвал разкопки край тамошните пирамиди.
3
В действителност норвежкият етнограф и археолог Тур Хайердал плава на сала „Кон-Тики“ (през 1947 г.) от Перу до Полинезия. По-късно (1969 г.) с тръстикова лодка „Ра“ изминава разстоянието от Египет до островите на Централна Америка. През 1977–78 г. предприема пътешествие с тръстиковата лодка „Тигрис“ по маршрута: Ел Курна (Ирак) — устието на Инд — Джибути. — Б.ред.